камина

не, не вярвам, че всичко е сложно
и че малкото няма значение.
всяка мисъл за теб е възможна,
всеки поглед от теб - позволение
да прекрача наивната граница
между мъдрост и детска наивност,
да награбя планинската раница и..
тръгвай с мене. до скоро виждане.

и не искам звездите да сваляш,
на земята не са нежно-ласкави,
а аз от толкова много бягане -
цялата съм се изподраскала.
невъзможно е в моите длани
да положиш небето, да чакаш
невредимо цялото да остане.
а аз - цялата съм оплакване.

във ръцете ми само снегът
се задържа без да умира.
побързай, преди да заспя -
запали дървата в камината.
и стопли ми дланите с устни,
преди цялата да замръзна.
.. вишната в двора е вкусна,
а люляците бързо омръзват.

обещай ми - не яж често вишни,
и не винаги грешките ми прощавай.
забравяй понякога годишнини.
най-много обещай да не обещаваш.
защото.. какво като после
пак ще мога до теб да се сгуша,
щом душата ми още е боса
и коминът във къщи не пуши..

14 декември 09
14:30

и чувствата в сърцето ми замръзнаха.
а беше лято.. някъде далече.
във мен гореше силно, до побъркване.
обърках се. изгубих се. изчезнах.
отрекох всичко. тебе. любовта.
и спомените тежки разпродадох.
прикривах всичките си сетива,
стени рушах и нови си създадох.
и книги. боже, колко, колко много
във тоя ден пропих със мъка тежка.
шептях на себе си: 'поезията - огън
дано поправи всичките ми грешки.'

а оттогава - нито ред не съм прочела.
отварям книга - и пространство бяло.
не съм такава. може да съм смела,
и може да изглеждам здрава, цяла,
ала във мене всичко е Декември -
от оня сухия, без сняг, студеният.
душата ми е цялата във плевели -
ненужна, грозна, неопитомена.

така че, моля те, не се намръщвай,
когато странна съм и неочаквана -
косата ми отдавна не е къдрава,
сълзите ми - отдавна са изплакани.

ела да стоплиш зимата в сърцето -
накарай сняг да завали в душата.
сложи ми слънце топло на лицето
и, моля те, бъди попълен вятър.
накарай пак щурците да запеят,
и дюлята във двора да разцъфне.
носи ми в шепи зрънца смелост
и щом говоря тъжно - ме прекъсвай.

така че, моля те, ела по-бързо,
косата ми да къдриш с пръсти.
последното парче от пъзела си.
последно моля те...

не се обръсвай.

(:



защото в тръпнещата ти брада се крие всичко.
и в нея е и моята любов.


19:21
11. декември 09

топли длани в моите

на яна

китарите на лятото не свирят
и вече на зелено не мирише.
горчи ми страшно много бирата
и все по-рядко рими пиша.
и все по трудно (невъзможно!)
заспивам без реки от мисли -
'какво се случи? можеше ли? може..'
и търся в облаците таен смисъл.
а сутрин - целите са розови
напук на сивите ми сънища.
а в мене - всичко тъжна проза е
и пак на пресекулки дишам.
така ще бъда - цялата премръзнала -
известно време (не завинаги.)
отдавна ще съм ти омръзнала,
а мен тепърва ще ме има истински.

и друг ще види лятото в дъха ми
и зимата - в очите сини.
и пак ще имам розово в съня си...
и топли длани в дланите ще имам.

6 декември 09
22:19
на Хезиода (:

но другите пишат някак различно,
като най-прехвалени философи -
какво мразят и какво обичат
изразяват чрез сто претрупани строфи.
и сигурно нещо е грешно във мене
и може би всъщност аз оглупявам
правопропорционално на течащото време.
КЪДЕ Е ПОЕЗИЯТА В ТАЯ ДЪРЖАВА ?!

и май е време хезиод да възкръсне,
(слава богу, вече си имаме хезиода)
преди да е станало прекалено късно -
не ледени философи - по-добре поети на огън.

23. окт. 09г.
15:44
отново есента - спасение

Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими.. (и куплети.)
Дори и драмите, в които се вживяхме
сега изглеждат някак театрални.
За Бога, колко бяхме плахи!
(лекувахме дори фалшиви рани.)
Щурците щом запеят ни се струва,
че Пепеляшка чака кротко на вратата.
Помни - удавник току тъй не плува -
не се прави на друг, познати сме.
О, знаеме се кой какъв е всъщност
и маските се свалят във 12.
И, слава Богу, пак е есен - ще откъсне
предишни грешки, всичко ще погази.

Но още плача, щом чета поеми.
(дори на веселите. колко странно!)
От мен, щом искаш, есен, всичко вземай.
Не пипай стиховете само.

03.10.09.
17:12
Но истината е, че всички, всички ние
ужасно се страхуваме от всичко,
което упорито надълбоко крием -
от стари рани, грешки и привички.

От стари болки, сълзи и проклятия,
от мисълта, че щом било е зима,
то винаги сме мислели за лято.
Но - още има време. Още има.

Да бъдем по-добри и по-реални
и да загърбим стари грешки и привички.
Болят, горят във нас предишни рани.
Но щом поискаме да сме различни

и щом поискаме да бъдем други -
тогава има време за промяна. Има.

О, време е душите да пробудим
и да милееем, че е още зима.

24:52
05. септември. 09
за малко поспри се и просто мълчи.
дори и шумът е самотен,
когато го гледаме с празни очи,
горящи във сълзи и вопли.
за малко поспри се. до мене седни.
и нищо не казвай. за малко.
изтупай от себе си всички беди -
измислени, истински, жалки..

ти знаеш - не всичко е слънце и лято.
за малко ела да танцуваме валс.
дори тишината е златна, когато
спасява човека от ярост и фалш.

03. септ. 09
21:11
Завръщане

И корабите ни ще се завръщат
на същите пристанища. Завинаги.
Това, което вчера беше 'вкъщи'
ще бъде днес и болка, и умиране.

И краят ще ни води към началото -
невинни, странно смели, упорити
и още вярващи във приказките, в бялото,
във вечното, любовно.. Неоткритото.

И винаги по залез ще тъгуваме,
когато видим кораб или чайка.
Не се научихме да се сбогуваме,
навярно отстрани сме страшно жалки..

И нищо, че за мене няма 'вкъщи' -
при тебе няма болка и умиране.
Защото знай, че аз ще се завръщам
на същите пристанища. Завинаги.
Болят кошмарите, когато са реални
и още повече - когато са измислени.
Защото в сънищата няма театралност
и само там реалността е смислена.

И болката е болка. Не наужким,
а истински горчива. До полуда.
И силата е сила - страшно мъжка.
И лудостта жестока. Като женска лудост.

И чувствата са силни. И изгарящи.
И винаги мечтаеме за повече.
Отминалите грешки още парят
и страдаме по старите любови.

Болят кошмарите, когато са реални,
но любовта във тях не е измислена.
Защото в сънищата няма театралност.
Дарете ми кошмари. Само те са смислени.

03. август. 09г.
14:45
Безчувсвено

На Яна.
защото за нас зимата е вечна.

Вземи, вземи това, което имам
и с нищо, нищичко не ме оставяй.
И нека във сърцето бъде зима.
Не ми дарявай огън, а забрава.

Не искам чувства, само тишина,
защото трудно е със чувства да се бориш.
Защото всичко се превръща във война
и постоянно бягаш, криеш се и спориш.

И търсиш себе си във другия. Но после,
разбрал, че търсиш нещо невъзможно
във теб се трупат хиляди въпроси
и вече просто чувстваш, че не можеш.

Вземи, вземи това, което имам.
Омръзна ми да бягам и да споря.
И нека във сърцето бъде зима.
Не мога вече с чувства да се боря.

17 юли '09
00:07
Безпоезийно


На Денис (:
благодаря за вдъхновението

Не съм писател и поет не съм,
но чувствата ми в думи се преливат.
И нищо, че това е просто сън,
и нищо, че нощта с деня се слива.
И нищо, че морето е солено,
или пък че във мене ще горчи,
когато дойде зимата студена,
защото топли ще са твоите очи.

Не съм писател и поет не съм,
но има ли това значение,
когато съществуваш в моя сън
като последен пристан и спасение.

23 юли '09
16:30

дори и в мъката си аз съм егоист


защото толкова молитви казах,
и молих се, и скрито сълзи роних.
не исках гласно мъка да изказвам.
но ти си тръгна. лист отронен.
ти нямаш право. аз не проумявам,
че повече не ще те видя, пипна,
а само ледените ти ръце - до бяло -
ще ми нашепват - няма смисъл, няма смисъл..
Да. няма смисъл. той къде е?
смъртта сега е толкоз близо.
къде е всичко? как да проумея,
че всъщност, всъщност има изгрев?

Тогава.. нека бъда егоист:
'не трябваше така да става.
и не за другите, и не за тоя лист.
аз исках още да те опознавам.'

а няма време.

1. юли. 09
08:41
Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.

на Мими


Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели,
и спомените, след които тичаме,
и песните, които сме изпели,
и болките, стаени надълбоко,
и думите - и казани, и скрити,
и образите, затаени в локви,
и сълзите, от кожата пропити,
и огънят, прогарящ всичко свято,
и чувствата, горящи до основи,
усмивките, миришещи на лято,
и времето, заключено в окови...

Шом хората, които сме обичали
си тръгнат бързо, безвъзвратно
и всичко, във което сме се вричали
не може да се върне пак обратно.
Щом чувствата, с които сме живели
оставят само сенките в душите
и повече не сме щастливи, смели,
надеждни, силни, упорити...

Тогава тръгваме из целия свят
и развяваме голяма табела:
'Хората нямат право да напускат
и да ни оставят без смелост!'

17:00
20. Май. 09г.
питър панови облаци

На Ради
честит рожден ден (:


И струва ми се, че за теб изчерпах
аз всички думи, багри и окраски.
Но не защото ти на тях си бедна -
аз просто нямам толкова в запаса.
Не мога тебе просто да описвам
със думи кратки като 'слънце', 'вятър'..
На мен ми трябват страшно много листи
и сто пиеси.. и безброй театри..
и сцени, във които да успея
поне отчасти тебе да опиша.
Не се стремя да правя епопея
или да търся тайнствен смисъл
на всички облаци на Питър Пан.
Аз не тълкувам вечните поляни.
не търся смисъл. Просто знам,
че ти чрез мойте думи ще останеш
отдавна след като звездите ни умрат,
отдавна след като със теб ни няма -
защото думите ми никога не спят.
Защото част от тебе ще остане.
И вятърът ще шепне твойто име.
И слънцето ще грее в теб, когато
навън навярно ще е адска зима.

Защото ти ще бъдеш топло лято.

28.04.09г.
21:30
на бате (:

Когато мислите ми почнат да кървят
и раните в душата ми да парят
на мен ми трябва само дълъг път
и ти да ме очакваш на самотна гара.

И щом в душата ми е плитко и самотно
на мен ми трябва само да те зърна
и твоите очи като море дълбоки
със моя поглед нежно да прегърна.

И щом се чувствам ничия и чужда
аз искам само твойте думи топли -
и твоя глас - дълбок и непринуден
да спира всеки мой отчаян вопъл.

И щом несигурна съм и невзрачна..
ах, как нуждая се от тебе само!
И щом в душата ми е страшно мрачно -
бъди ти слънце, огън.. пламък.

И как щастлива съм, че теб те има,
защото ти си силата в кръвта ми.
Ти - мое лято, пролет, есен, зима..
Ти - чувствен мъж.. Момче голямо.

19.04.09
21:00
Късно лято и щурци

на всички герои от книгите, които правят живота ми.
защото знам, че магията съществува.


Аз искам късно лято и щурци.
И нищо друго не желая.
Не искам принцове или дворци,
или пък обещано място в Рая.

Защото моят принц ще бъде вятър,
докоснат от една магия вечна.
Ще бъде топъл, искрен като лято
и като него чувствен и човечен.

И музиката ми не ще да бъде
насила свирена, насила пята.
Защото летните щурци ще сбъднат
с цигулката си всяка песен свята.

Не искам царедворци, а щурци.
Не искам принцове, а само вятър.
И не желая приказни дворци.

Защото моят Рай ще бъде лято.

10:33
21.03.09
Една вълна заля ме във съня ми.
Успях клепачи уморени да повдигна.
И много плочки в двора, много калдъръми
препънаха ме тежко, докато те стигна.

Ти тичаше напред.. напред.
А аз оставах някъде.. Далече.
Където огънят превръща се във лед,
а изгревът горещ във тъмносиня вечер.

И там превърнах се във Друга.
По-добра? Навярно не. Ала помислих,
че щом съм Друга, може би сега
ще мога да намеря таен смисъл

на всичко казано и изживяно с теб.
Любов не се гради над урагани.
И огънят превръща се във лед,
когато искаш Друга да останеш.

16. 02. 09 г.
15:04
есенна раздяла

Сега разбирам колко вярно
е всичко туй за есенната болка.
Но всичко свърши. Времето коварно
ще потуши сълзите в буен огън.
Навярно, както казваш, пролетта
ще ми помогне всичко да забравя.
И сигурно, о, сигурно след есента
в сълзите спомена за тебе ще удавя.
Навярно. Ще болиш ужасно много-
като ония тъжни, бавни песни.
И после-пролет. И забрава. Огън.

Навярно. Ала днес е още есен.

02.11.08г.
21:15
Когато дъждът се покланя
    rainbow

на Ети

-Защо не вали? -ти прошепна- Обичам, когато вали.
Небето щом страда със сълзи, щом плаче - дали го боли?
Сълзите - солени и топли, дали са сълзи от тъга?
Земята, дали и тя страда, небето щом плаче така?
-Не зная, но в капка дъждовна събира се целият свят.
И цялата мъка и болка във малката капчица спят.
-Небето така ли изстрадва, когато нас с теб ни боли?
-Навярно. Небето изплаква прикрити и тайни сълзи,
които опитваме плахо да крием от целия свят.
-Когато изплачеш сълзите, светът става все по-богат,
защото стаената болка е болка, която горчи,
а много по-лесно ни става с открити и честни очи.

Дъждовната капка - Вселена със скрито във нея послание.
Дъга - театрална завеса. Когато дъждът се покланя..

11:00
16.Окт.08г.
Бъди моя пътеводна светлина

На Ел, за да продължава да бъде все такава пътеводна светлина към доброто (:

Недей изгасвай тази свещ,
която в тъмното ми свети.
За мене тя е малка пещ,
която сгрява ми сърцето.
Един тунел, безкрайно тъмен
ме плаши скришом във съня ми.
Такъв - висок. И много стръмен,
със страшно много калдъръми.
Какво? Туй казваш, бил животът?
Добре тогава, стой накрая!
Свети ми там. И чакай кротко.
По тоя свещ ще те позная.

30. Авг. 08г.
21:06
Когато обичам

На Гошо

Ти каза: "Напразно си писала стихове!
Любов от поезия не ще се роди.
А книжният спомен, прояден от плъхове
не прави чрез пламък любов да гори!"

Нима ти си чувствал, нима си горял,
В поезиен пламък нима си се вричал?
Навярно до днес ти така не разбра,
чрез стихове казвам, когато обичам.

21. Юли. 08г.
23:31
Ти и морето

Навярно ревнуваш. Морето ми каза,
че щом си до него ти плачеш.
Изтрий си сълзите и виж в свойта пазва –
сърцето ми – малко сираче
e скрито във нея, на топло се гуши.
Недей се страхувай. Аз няма
да бягам. Сърцето ми мъничко слушай
и вгледай се в морската пяна.
Макар че от тебе понякога бягам
и идвам да гледам морето,
недей си мисли, че със тебе аз страдам
или че си искам сърцето.
Пази го. Аз искам на топло да бъде.
Ръцете ти твои са сигурни само.
Не искам сърцето ми ти да пропъдиш.
Ела, докосни ме по топлото рамо.
Недей се измъчай, не искам да плачеш,
не искам в любов да се вричаш.
Сърцето ми – малко, смутено сираче –
задръж го. Аз тебе обичам.

18:37
07.07.08г.

На Гошо,
на Ангел и Ани

Щом затворя очи, те сънувам,
ала плаши ме странна тревога -
във съня си все тебе целувам,
а очите ти гледат ме строго.

Ти отблъскваш ме тихо и плахо
и прегъват се мойте колене.
Някак странно различни ли бяхме,
или нещо бе грешно във мене?

И си тръгваш. Сълзите са тежки,
а сърцето пробождат кинжали.
После става ми някак си смешно:

Пак сънувам зловещи кошмари.

25 Юни 08 г
Една вълна заля ме във съня ми.
Успях клепачи уморени да повдигна.
И много плочки в двора, много калдъмъри
препънаха ме тежко, докато те стигна.

***

Хубаво ни беше. Нека спрем,
преди да се нараним и двамата.
На любовта да не падаме в плен.
Първа да отстъпи дамата.

***

Един щурец и два въпроса.
И цветна рокля Аз крача боса.
Накъдрям чужди мисли и страдания.
Докосвам нежно нечия душа. И браня я.
    Раздяла след раздяла аз умирам

На Ия

'Има хора, които никога не се разделят' -
ти ми каза и избърса сълзите ми.
Такава е нашата вечна повеля,
времето властно разделя дните ни.
В един миг си до мен, а после те няма,
а на мен ми иде да пръсна Вселената.
И моята тежка лична драма
превръща се в огън. И мойте колене
прегъват се. Страх ли е? Болка. Не зная.
Очите ми давят се целите в съ'лзи.
В душата ми сякаш настъпва краят.
А ти си отиваш със слънцето. Бързай..


.. по-скоро да свърши..


05. Май. 08г.
22:42
А вечно ли ще съм така чувствителна,
на всяка ли тъжна раздяла ще плача.
Всевластно някой проклел е дните ми,
дори в любовта ми гарвани грачат.



05. Май. 08г.
22:33
Грях е зима с лятно име да наричаш.
Спри за малко. Още те обичам.
Опомни се накъде вървиш. И виж ме.
Щом до мен си - се усмихвам като вишна.

19.април.08 г.
Една житейска мисъл прозрях.
Увехна във ръцете ми кокиче..
И най-накрая сама разбрах -
ужасно е поет да те обича.

19.април.08г.
08:50
Ти си толкова крехък,
че ме е страх да те докосна -
да не би да се счупиш.
Ти си толкова силен,
че се боя да те доближа -
да не би да изригнеш като звезда
и нищо, нищо да не остане от теб.
Ти си толкова нежен,
че е немислимо да те докосна -
ще се отрониш като есенен лист.
Ти си толкова груб,
че е невъзможно да те доближа -
острият ти поглед ме боде като игли.
Ти си толкова много
и толкова различни неща.
А аз съм само една
и те обичам като за сто.
Ти..

24. 03. 08
В очите ми целуват се студени безразличия.
На плаха кроткост вчера щерка бях,
а днес кръстосват се във мен приличия
Снежинки стрелват ме със шепи смях.

Във мене слънчеви огньове се преплитат,
рисуват някъде поети мойте длани.
А някъде дълбоко в мен са скрити
черти, които други не познават..
Нима в очите ти не съм аз вече бяла?
Нима избягах аз от мислите ти вчера.
От днес не съм предишната.Не бих посмяла
да се завърна пак към теб.Не съм тъй смела,

да имам сила в миналото да се връща.
Каквото станало-било е.Ръка протягам
аз към бъдещето.Сънища прегръщам.
Прекъсвам всеки път към теб.Не страдам.

23.12.07
14:53
На Янч

Аз не те харесвам,не.
Макар очите ти да са сини
и да приличат на моя шал,
който във тъмното сякаш е бял.
Аз не те харесвам,не.
Макар косата ти да е руса
и светла като моята блуза.
И макар да си русо със синьо.
Уж малко.И уж невинно.
Защото,мило мое момиче,
аз не те харесвам.

Аз те обичам.


28.Ноември.07г.
Откриване

На Блага Димитрова


Бях синя и бяла и себе си пак не открих.
Бях нежна и мила-от себе си всичко затрих.
Аз бягах и тичах-от себе си май се страхувах,
За себе си плаках,на себе си смях се,сънувах.
Къде ли не търсих от себе си части,
и рових се даже във скръб и нещастие.
Откликвах с надежда на всеки познат зов.
Открих ли се? Да.
Открих се във ваш’та любов.

24.Авг.07г.
Нощна песен. Тиха болка.
Болезнена рана, неизлечима.
Днес луната е още по-малка.
Кажи ми, че красивото не ще изчезне.
Кажи ми.


22:45
21.Авг.07г.
Обичам те...

Очите ти в морето ме потапят,
за миг забравям кой съм аз.
Очите ти на злато ми приличат,
блестят с неистовата страст
на неизживяно лято.И на мека зима.
И казваш,че за всичко време има.
И аз ти вярвам.Щом съм с теб,
туй значи,че съм в безопасност.

Със пръсти докосвам душата
на твоята искрена страстност.
Обичам те...
Властно...
Прекрасно...

Ужасно все пак те обичам.
Устни във твойте допирам.
Нежно те наричам...
Всяка твоя тайна намирам.

Тъй силно те обичам...

Светли са твоите мисли
Обичам да лазя по тях.
Да галя с очи твоите устни.
Да раждам у теб вкусен смях.
Обичам във мен да се сливаш,
обичам да пееш,да шепнеш.
Обичам,когато намираш
във мен всяка слабост.

Обичам те.

Единствена радост
в дълбок океан от тъга.
Спасение,влак на надежда.
Моя многоцветна дъга.
Обичам те.

02.Юли.07 г.
Пролет
На Ради - пролетта на мойте дни



В безкрая на синьото пак ще те чакам,
тъй бяла и нежна, както аз си те знам.
С очи изумрудени да стоплиш ти мрака,
с ръка на поет да събудиш ти плам.

Тъй чакан, тъй искан, безброен мой сън,
тъй нежен и топъл, горещ като хляб.
На моята младост трептящия звън,
на изгрева златен горещия знак.

Ти идваш от дългия път сред росата,
окъпана с блясък от цветни лъчи.
И радост, на плитка събрана в косата,
ти хвърляш навред все със нежни очи.

Ти, моя надежда, на дните ми изгрев,
на моята болка лекарство със мед.
На моята обич вълшебния пристан,
разтапяш във мен всяка капчица лед.

2007
поезия.