на П.

във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки.
и на твоето място вълни ме прегръщаха.
бяха топли, по-топли от хиляда прегръдки.
но във мислите само при теб се завръщах -
те, вълните, си нямат ни име, ни стъпки.
а пък стъпките, дето след тебе отекват
всеки път, щом в живота ми с гръм връхлетиш
се равняват по сила на двеста морета,
след които е трудно спокойно да спиш.

но прегръщам вълните, а ръцете ми мръзнат.
и си мисля: 'без тебе съм толкоз изгубена..'
а сърцето във мен продължава да зъзне.

във открито море се целуваха влюбени.

18. авг. '10

все чакам нещо да започне.
какво? и аз сама не зная.
навярно някоя пророчица
би ми помогнала в гадаенето.
навярно също като тебе
и аз ще почна други хора
да вмъквам в моите проблеми
единствено, за да говорят.
какво? на теб помогна ли ти много?
тя каза ли ти кой си всъщност?
гори ли в тебе още огънят,
пламтял при моето завръщане?

сама живота си ще почна.
за теб не искам и да зная.
попитай твоята пророчица и..
.. успех в гадаенето. (:

02. авг. '10

аз се влюбвам единствено в странници.
опозная ли ги - все са различни.
късам на книгите страниците -
ония, дето четат и обичат.
аз се влюбвам само в монаси -
недостъпното ме пленява.
не умея да крия дъха си -
оня - любовта ми издаващ.
аз обичам само бохеми.
на едно място не се задържам.
насила не мога да пиша поеми.
в любовта не се чувствам длъжна.
аз обичам ония - погубващи
със крилата и вятър в душите,
във които а-ха да се влюбя
и нанякъде бързо отлитнат.
аз се влюбвам в мъже-урагани,
от ония, рушащи основите,
дето влизат във къщи неканени
и откачат от входа подковата.

а врата ми огромно въже
го пристяга в най-грозната истина:
на света вече няма мъже,
отговарящи на изискванията.


юли - август '10