държа да кажа, че нещата, които ще прочетете по-надолу, нямат никаква [почти] връзка с моята действителност, просто домашна по литература, за която се наложи да си развинтя въображението..
приемете просто, че предпочитам да пиша стихотворения, вместо съчинения ;d

така че, всяка възможна прилика с реално съществуващи лица е просто плод на вашето куцо въображение. ;p

____________________________


среща с бай ганьо под маската на принц


затварях си очите за нещата,
които иначе ми дразнят здравето.
чертите в теб - ония, непознатите -
те бяха туй, което ме застави
за малко да поседна и да спра
да тичам все занякъде. за малко.
и рекох си: какво пък от това,
че може би греша. е, жалко,
че сигурно ще пропилея време,
докато осъзная, че не си различен,
че всъщност си като ония - дребните,
и нито капка аристократичност.
и трябваше да се досетя, знам,
че маските се слагат много лесно,
и после в миг.. и бум! и бам!
ти май не си принц, а? .. чудесно.

чудесно. а сега, прощавай..
тук.. някак.. работата ми привърши.
върви със маски друг да заблуждаваш.
прости ми, принце, приказката свърши.


къде е с белите коне потерята?
май стигнах до едно откритие..
помислих си, че принца съм намерила,
а то.. бай ганьо под прикритие.

15 март 10
казваш, че съм толкова рационална
и прекалено сигурна в емоциите си.
а всъщност аз..
единственото, в което искам
да се чувствам сигурна в момента -
това е твоето присъствие
до мен.

и нищо друго.

другото е обич, която се рисува -
с бои и четки и подправки от непознати страни,
а аз обичам да рисувам.
ти - да готвиш.
и може би
всъщност
най-вероятно..

всичко това е едно и също нещо
и с ето тези четири ръце
ние ще го нарисуваме.

а ако поискаш да измиеш
ръцете си от боите,
да премахнеш аромата на подправки
около себе си..
избягай. и бъди свободен.
само не забравяй, моля те,
щастлив да бъдеш.

за да съм и аз щастлива.


а в джоба на дънките си имам
един прекалено измачкан
от четене лист,
подписан с името
Обич.

03.03.10
17:30