'когато се смее човекът с печални очи..' [Мая Дългъчева]


човекът със печалните очи..
той не живее в тази къща.
но винаги във себе си се връща,
навън когато силно завали.

човекът със печалните очи..
навярно туй е пощальонът,
когото никой няма да запомни.
а сред писмата мъката му не личи.

човекът със печалните очи..
е може би и кучето на двора,
но няма Йовков, който да говори
и да ни учи как с животни се мълчи.

човекът със печалните очи..
сме аз и ти, и той, и тя, и вие..
кой каза някога, че мъката боли?
тя ражда творчество. стихия.

приеми я.


07 март '11