на нели,
която адски правилно ме нарече 'Не-Пепеляшке'


едно момиче вчера ми каза:
'' красиви стихове, не-пепеляшке.
преди теб тая моя омраза
ме удряше като конска опашка -
безмилостно, силно и неочаквано,
и после ох-ках на друг да ме носи.
абе.. направо си бях за оплакване.
сякаш по въглени ходех боса.
преди теб.. самолинчувах се често.
след грешките си дълги години лазех.
препоръчаха ми силните чувства, а аз вместо
силно да се обичам, най-сърдечно се мразех.
ти, не-пепеляшке, сигурно се обичаш.
думите, дето ме спасиха, са ти в сърцето.''
а как да ти кажа, мило мое момиче -
ти говориш не със поета, а със детето.
и аз като теб напоследък не се понасям
[всеки, живеещ със себе си, накрая напуска.]
разкарай негативната си нагласа,
преди вълкът в главата ти да те схруска
и не искай от себе си прекалено много,
не страни от себе си, не-пепеляшка знае.
мило мое момиче, горим в един и същ огън.

кого залъгвам, аз съм ти, ти си аз
и така до безкрая.

17 февр. 10

искам да изхвърля всичко от душата си,
насъбрало се през последната година.
да затичам, да израстнат крилете ми
и без да се спирам да те отмина.
да избягам и хич да не му мисля.
отговорности, причини, следствия..
да изкарам от главата си всеки писък,
предупреждаващ за измислени бедствия.
да пиша без да се спирам за римите.
да не се плаша от болки в сърцето,
записани в картона под моето име
(медицински или любовни, планински или от морето).
да не бягам така паникьосано от самотата.
(пък и.. да не я търся както се търси слава.)
да се науча да се обичам, когато
привидно никой друг не го прави.

искам. списъкът продължава безкрайно.
каквато и да съм. като птичка (и без да треперя) -
грижлива, себична, невинна, потайна.. -
политам. само крилете да си намеря.

11 февр. 11