Обичай ме – само че от дистанция,
от такъв като теб нямам нужда.
Слагай си на гърба тежката раница,
излез от стаята и не ме събуждай.
Обуй си обувките. Хич не ми се мръщи.
Не, не съм ти ги чистила.. господи боже..
Я ако обичаш само не ми крещи.
Тая – твоята логика – ми е адски сложна.
Нито съм ти се врекла във вечна вярност,
нито помня да си ми давал пръстен.
Тия глупости за двете полярности,
са изключения и се броят на пръсти.
А пък да знаеш колко си ми ненужен,
и как за мен хич не си готов..
как аз със нищо не съм ти длъжна –
най-много пък със любов.
12 авг 2012
03:23