бяла приказка съм, лесно се цапам.
внимавай с какви пръсти ще ме измислиш.
като бръкнеш с ръце във долапа,
недей със същите да ме пишеш.

не ме разпъвай на кръста с пирони,
драматичен сценарий не ми давай.
не ме накичвай със златна корона,
предпочитам венче от тинтява.

не ми слагай фалшив финал.
няма нужда от театралност.
аз искам вечер, до мене заспал,
да те обичам така - безфинално.

27 юли 13

.

хората си правят списъци за покупки,
аз пиша списъци за живеене:
да не се съмнявам в собствените си стъпки,
пред публика повече да не пея.
да пера черно и бяло отделно,
че да не си цапам позитивизма.
да почна да ям разделно,
да му тегля майната на кариеризма.
никога, повтарям, НИ-КО-ГА,
да не се съобразявам с момчета.
да понамаля малко виковете.
да не се влюбвам в поети.
да говоря по-често с мама
(и изобщо с всички, които обичам.)
да не отварям зараснали рани,
да изоставя манията за величие.
и като направя някаква грешка,
да не се слагам в най-черния пъкъл.
да си напомням - човешко е.

последно - да се науча да млъквам.

.

"baby, i'm coming to get you"
ми изкрещя и към мен се затича.
къде, за бога, са им поетите??
защо е така прозаично?
давам ти непосилна задача -
вместо да се правиш на пруст,
от любов щом искаш да ме разплачеш -

вапцаров научи наизуст.

.

ти си като пясъка,
който ме пари вечер,
когато стъпвам боса
по плажа.
ти си първият,
на когото искам
сънищата
да си разкажа.
ти си онзи
рицар без броня,
дето само в приказките
го има.
и като пиша за теб,
ми се получава
най-точната
рима.
само дето
ние двамата
все не можем
да се получим.

и скимтим
за късче любов
като примрели от глад
кучета.