честит 19-ти рожден ден, twin


бързо слагай във чантата малко багаж
и след 10 минути те искам на гарата!
в джоба слагай две шепи безкраен кураж.
(не забравяй да вземеш също тъй и китарата.)
ти ще свириш, аз до тебе ще пея (фалшиво),
а пък другите свъсени нека се мръщят,
че на нас ни е много крещящо Щастливото,
че където сме двете, то там ни е вкъщи.
че не знаят какво е да си имаш сърце -
твое копие, вечно седемнайсетгодишно.
волна птица, глухарче, цветно перце..

Обич, Обич, любов! Всичко друго - излишно.

На Петкова и Банев 
(благодаря, че пишете)

С теб искам да си споделя храната.
Леглото, двора, къщата, петлите.
Сърцето ми не качвай на Луната.
Безтуй е болно. Нека е в гърдите.
Със тебе прозата във моя бит
ще се превърне в рими (френски даже.)
Държава ще вика: “Колорит!”,
защото ние всичко ще разкажем.
Аз, дето все съм барабар с мъжете
и моят дом е най-случайна гара,
най-силната ми крепост е небето
и само книги искам за подарък -
споделям всичко, всеки свой билет.
Толстой – какъвто във дома ми влезе.
Най-важното е, че споделям с теб

парчета от душата си

(поезия).




ииии неразделна част от стихотворение е самата Петкова!! обич

муньо

напоследък по-често си мисля
как щеше да ми е празно без теб.
щях да съм опера без кулиси,
пътник с непродупчен билет.
варна нямаше да я има.
(поне не такава, каквато я знам.)
без пушек щяха да са комините
и огньовете без капчица плам. 
изобщо - нямаше да ме има Мен.
нямаше да го има 'вкъщи.'

дай си трапчинката на корема!
ела до мен да те напрегръщам!

6 април 2013