"Някой ден с теб ще станем безсмъртни,
ще се срещнем на Млечния път."
Владо Любенов



разкажи ми - красива ли е земята оттам?
студено ли е, имаш ли нужда от нещо?
напиши ми списък - по звездите ще дам
цялата моя обич + твоите вещи.
развяваш ли си цветните рокли
директно под носа на Луната?
нали не ти трябва бинокъл,
за да осветяваш пътя на бате?
там горе, на кого сплиташ косите?
удобно ли е да ходиш боса?
има ли къде да жужат пчелите,
или от дядо пита с мед да ти нося?
нали не ти е странно без пръстени
(като очите си ти ги пазя!)
дано поне хората не са смръщени,
че такива най-много ги мразим..
обичам те до кожа, кости и плът.
лека нощ, мой поспаланко!
среща в 7 -  на Млечния път.

Целувам те по нослето,
Данко.

23.11.13
http://vimeo.com/79555177#

Затварям очите и виждам - момче плаче.
Отсреща му казват "Не може оттука да минеш."
А Левски отгоре ги гледа и гарвани грачат.
Апостоле! Виж. За това си загинал.
Вапцаров го каза: "Изгубили свойта посока."
Уж бранят, а злото зад гърба им се крие.
А някъде горе - високо, високо
от мъка вълците на Ботев пак вият..
И после ще питат момчето: "Защо?
Няма смисъл. Ще трогнеш малцина."
Отговаряй направо по същество -

Защото РОДИНА.


16.11.13

този свят се оказа по-недостатъчен, 
отколкото очаквах, 
идвайки към него.

при мен беше зима и валеше сняг,
а тук грее
странно декемврийско слънце
(или поне мама така каза).

при мен беше тихо
и имаше обич,
а тук е грубо и
всеки се блъска в душата ти.

при мен ръцете ми бяха бели,
а тук ти пипат сърцето
с пръсти, облечени в сажди.

при мен се танцуваше,
не слагах обувки.
тук събуеш ли се бос
ти изсипват карфици под нозете
и те сочат с пръст, 
докато се опитваш
да изтанцуваш душата си,
а те не ти дават.

заспивах под звездите
и чувах шепота на Нищото,
а тук легна ли на полето
да гледам нагоре
ми светят с фенерче
в очите.

там обичах, отварях се цялата,
пълних на другите шепите,
тук ме питат
защо какво искаш луда ли си каква е тая обич какво да я правя

и са ме научили и мен така да питам.

този свят се оказа по-недостатъчен,
отколкото очаквах,
идвайки към него
и 
ме е страх да не си тръгна
по-недостатъчна,
отколкото дойдох.

13.11.13
да ти се сбъдне желанието


да съм момичето на всички момчета,
да не принадлежа само на тебе.
да ме държат плахо в ръцете си
като новородено бебе.
да имам сто, при които да мога
да отида, щом стане трудно.
изгоря ли си дланите в огъня,
веднага от сън да се будят.
да ми търсят лек за ръцете
и точно като по книга -
през девет планини и морета -
до края за мен да стигат.
само да кажа - провесват въже,
бесят се над любимия си килим.

аз съм жената на всички мъже
и не принадлежа на нито един.

02 ноември 2013