p o e t r y .

2012-01-19T20:01:00.000-08:00

Накара ме да се чувствам така сякаш

друга не виждаш, когато мене ме има.

Че ще ми триеш сълзите, когато плача,

че във твоите ръце никога, никога не е зима.

Че съм специална, по-, най-специалната.

Че точно мен цял живот си ме търсил.

Че с целувки ще ми лекуваш раните,

ще се подреждаме като детски пъзел.

Че да се обичаш е все пак най-важното.

Че другото, все някак, се подрежда.

Че ще живеем някъде близо до плажа,

че сърцето ти е пълно само с надежда.

И само Л-Ю-Б-О-В. Дори да я сричаш.

Дори когато мразиш. Вовеки.

Че аз все пак мога и да обичам.

А ти можеше да бъдеш Човекът.

20 ян. 03:58

http://www.youtube.com/watch?v=9GHsZLD9v2s

2011-10-23T12:19:00.000-07:00

от теб запомних черната ти риза.

и сините очи. като небе през юли.

дъхът ти - топъл, бавен, близък.

и устните ти - с аромат на дюли.

запомних и ръката ти във мойта.

и начина, по който сладко пушиш.

и също - сладостната болка

от тежестта до мене да си сгушен.

и още, Музиката. с главно М.

китарата в ръцете ти - магия.

и само не запомних как така

успя след туй от мене да се скриеш.

23. 10. 11

2011-09-16T14:08:00.000-07:00

ти прескачаш прегради за мен,

а аз бягам далеч и се крия.

как успях да те хвана във плен,

да попаднеш във тая магия,

дето прави те толкова друг,

а пък мен непростимо студена.

и, изглежда, на мене напук,

си затънал в любов до колене.

не разбираш ли, спазвай дистанция,

(аз натискам спирачките рязко).

и романтика - само във франция.

в близостта аз съм пълно фиаско.

7 септ. 2011

2011-09-16T14:06:00.000-07:00

аромат на парфюм след прегръдка.

мирис на почва след топъл дъжд.

свежест след портокалова глътка.

сила и обич в брадата на мъж.

хубава песен насред умора.

мъгла, когато ми липсва англия.

да те припознавам във всички хора.

да ти липсвам, когато ме няма.

залязващо слънце зад планините.

стая, празна на викове.

небе, пълно с метеорити.

да плача, четейки стихове.

да обичам. и пак. и още.

теб. усмихнат. и начумерен.

винаги. през деня. и нощем.

само трябва да те намеря.

14 август 2011

2011-09-16T14:04:00.000-07:00

а да знаеш как ми липсва дюлята на двора.

ябълката и щурците. късата коса.

да прибирам дрехи късно вечер от простора

и да пиша сякаш идва края на света.

а да знаеш как ми липсва да ми липсва всичко лятно.

да е август и да плача от любов и самота.

и на Принца във косите като жито ярко златни

да се губя и намирам. чак до края на света

12 юли 2011

2011-04-29T21:44:00.000-07:00

seventeen and insane

на Ради
чрд <3

- Градът е заспал, този малък град,
който душите ни не побира.
Защо щом сме толкова млади
си мислим, че всичко разбираме?
Защо искаме да избягаме постоянно?
- Късите улички не са ни достатъчни.
- Защо нарушаваме всички забрани?
- За да спрем след другите да се влачим.
Почакай, а ти помниш ли облаците?
- Ей тука - отляво - си ги пазя.
Защо си преуморяваме мозъците?
- За да ходим изправени, не лазейки.
А кога така неочаквано станахме Други?
- Ситуацията го изискваше, мойто момиче.

- Но все пак.. нали още в мене си влюбена?
- От тук до безкрая само тебе обичам.

29 април '11

2011-03-09T06:01:00.001-08:00

2011-03-07T09:01:00.001-08:00

'когато се смее човекът с печални очи..' [Мая Дългъчева]

човекът със печалните очи..
той не живее в тази къща.
но винаги във себе си се връща,
навън когато силно завали.

човекът със печалните очи..
навярно туй е пощальонът,
когото никой няма да запомни.
а сред писмата мъката му не личи.

човекът със печалните очи..
е може би и кучето на двора,
но няма Йовков, който да говори
и да ни учи как с животни се мълчи.

човекът със печалните очи..
сме аз и ти, и той, и тя, и вие..
кой каза някога, че мъката боли?
тя ражда творчество. стихия.

приеми я.

07 март '11

2011-02-17T07:02:00.000-08:00

на нели,
която адски правилно ме нарече 'Не-Пепеляшке'

едно момиче вчера ми каза:
'' красиви стихове, не-пепеляшке.
преди теб тая моя омраза
ме удряше като конска опашка -
безмилостно, силно и неочаквано,
и после ох-ках на друг да ме носи.
абе.. направо си бях за оплакване.
сякаш по въглени ходех боса.
преди теб.. самолинчувах се често.
след грешките си дълги години лазех.
препоръчаха ми силните чувства, а аз вместо
силно да се обичам, най-сърдечно се мразех.
ти, не-пепеляшке, сигурно се обичаш.
думите, дето ме спасиха, са ти в сърцето.''
а как да ти кажа, мило мое момиче -
ти говориш не със поета, а със детето.
и аз като теб напоследък не се понасям
[всеки, живеещ със себе си, накрая напуска.]
разкарай негативната си нагласа,
преди вълкът в главата ти да те схруска
и не искай от себе си прекалено много,
не страни от себе си, не-пепеляшка знае.
мило мое момиче, горим в един и същ огън.

кого залъгвам, аз съм ти, ти си аз
и така до безкрая.

17 февр. 10

2011-02-11T09:58:00.000-08:00

искам да изхвърля всичко от душата си,
насъбрало се през последната година.
да затичам, да израстнат крилете ми
и без да се спирам да те отмина.
да избягам и хич да не му мисля.
отговорности, причини, следствия..
да изкарам от главата си всеки писък,
предупреждаващ за измислени бедствия.
да пиша без да се спирам за римите.
да не се плаша от болки в сърцето,
записани в картона под моето име
(медицински или любовни, планински или от морето).
да не бягам така паникьосано от самотата.
(пък и.. да не я търся както се търси слава.)
да се науча да се обичам, когато
привидно никой друг не го прави.

искам. списъкът продължава безкрайно.
каквато и да съм. като птичка (и без да треперя) -
грижлива, себична, невинна, потайна.. -
политам. само крилете да си намеря.

11 февр. 11

2011-01-29T09:40:00.000-08:00

Остави ме да осмисля всичко за кратко.. забравила почти нарочно, че може би съм те обичала..

Ради

ще те захвърля като тежка дреха,
[тъй както в огъня ги хвърля баба]
без да ми трябва нечия утеха.
тежиш ми много, а пък аз съм слаба.
ще те захвърля без изобщо да те мисля
и после ще повтарям ' кой?! ' след твойто име.
едва ли ще е много трудно. [в смисъл..
ти ми доказа, че съм лесно забравима.]
ще те захвърля.. още утре почвам!
[да, знам, че от години се заричам]
забравила почти нарочно,
че може би съм те обичала.

2010-11-15T09:54:00.000-08:00

На Нина

На първия очите му са черно - потайни,
а мен потайното винаги ме привлича.
Вторият знае всичките ми страшни тайни
и все още, все пак, незнайно защо, ме обича.
Третият живее на другия край на България,
а точно неговите прегръдки ми липсват най-много.
Четвъртият запали в душата ми хиляда пожара,
после си тръгна и ме остави сама да гася огъня.
Петият, всъщност, даже не съществува още,
но това не ми пречи да го сънувам понякога.
Шестият денем ми краде праскови, а нощем
е готов да умре върху коловозите на влаковете.
Не ме питай по кого пак си изплаквам душата.
Все ще си намеря някого, по когото да страдам.

Но накрая най-важното, най-скъпоценното, най-златното е,
че твоите ръце са там да ме вдигнат, когато падна.

15.11.10

2010-10-18T11:39:00.001-07:00

само ако знаеше колко са горещи очите ти
всеки път, когато срещнат погледа ми.
ако знаеше как сърцето си питам:
'хей, почакай, ама ти
наистина ли се трогна?'

ако знаеше, щеше ли да продължиш да ме гледаш
така, сякаш ти е ужасно горещо?

и се питам: 'а моите очи така ли изглеждат,
когато случайно
твоите срещнат?'

18 окт '10

2010-09-08T12:21:00.000-07:00

на Яна

тя събира във кошница своите чувства
и я хвърля, където й видят очите.
във сърцето й после става зимно и пусто
и до два през нощта тя в душата си скита.
а пък там е студено и така лабиринтно,
че дори и компасите губят посока.
щом изгубиш се няма кого да попиташ,
само ехо ще чуеш от стените високи.
те обграждат отвсякъде нейната крепост,
а табели към изхода няма да видиш.
там дори пеперудите денем са слепи,
а морето не кашля от себе си миди.

там не е огледално и не е на алиса.
и е толкова приказно, че даже е пусто.
тя е малка принцеса от детство орисана -
да събира във кошница своите чувства.

08 септ. '10

2010-08-22T08:40:00.000-07:00

на П.

във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки.
и на твоето място вълни ме прегръщаха.
бяха топли, по-топли от хиляда прегръдки.
но във мислите само при теб се завръщах -
те, вълните, си нямат ни име, ни стъпки.
а пък стъпките, дето след тебе отекват
всеки път, щом в живота ми с гръм връхлетиш
се равняват по сила на двеста морета,
след които е трудно спокойно да спиш.

но прегръщам вълните, а ръцете ми мръзнат.
и си мисля: 'без тебе съм толкоз изгубена..'
а сърцето във мен продължава да зъзне.

във открито море се целуваха влюбени.

18. авг. '10

2010-08-02T06:30:00.001-07:00

все чакам нещо да започне.
какво? и аз сама не зная.
навярно някоя пророчица
би ми помогнала в гадаенето.
навярно също като тебе
и аз ще почна други хора
да вмъквам в моите проблеми
единствено, за да говорят.
какво? на теб помогна ли ти много?
тя каза ли ти кой си всъщност?
гори ли в тебе още огънят,
пламтял при моето завръщане?

сама живота си ще почна.
за теб не искам и да зная.
попитай твоята пророчица и..
.. успех в гадаенето. (:

02. авг. '10

2010-08-01T06:17:00.000-07:00

аз се влюбвам единствено в странници.
опозная ли ги - все са различни.
късам на книгите страниците -
ония, дето четат и обичат.
аз се влюбвам само в монаси -
недостъпното ме пленява.
не умея да крия дъха си -
оня - любовта ми издаващ.
аз обичам само бохеми.
на едно място не се задържам.
насила не мога да пиша поеми.
в любовта не се чувствам длъжна.
аз обичам ония - погубващи
със крилата и вятър в душите,
във които а-ха да се влюбя
и нанякъде бързо отлитнат.
аз се влюбвам в мъже-урагани,
от ония, рушащи основите,
дето влизат във къщи неканени
и откачат от входа подковата.

а врата ми огромно въже
го пристяга в най-грозната истина:
на света вече няма мъже,
отговарящи на изискванията.

юли - август '10

2010-07-15T13:57:00.000-07:00

аз не съм самотна. не съм отчаяна.
не съм се изгубила нито за миг.
не тая в себе си никакви тайни.
нито никакви неизречени викове.

аз не плача за щяло-нещяло,
не будувам по цели нощи.
не крия кошмарите под одеалото.
още пращам писма по пощата.

аз те забравих ужасно бързо.
простих ти, че така си замина.
спокойствието ми е в кърпа вързано.

аз съм ужасна, ужасна лъжкиня.

15 юли '10
23:50

2010-06-18T12:03:00.000-07:00

прости за смъртоносната нелепа грешка,
за наглостта, че се нарекох твоя роза.
че те заключих, принце, толкоз нечовешки,
да гниеш в кула от безумна проза.
прости, че не разбрах навреме всичко,
прости за стиховете, писани в миг-лудост.
не се обръщай! справям се самичка!
прости, че вярвах, че се случва чудо.
прости наистина - бях твърде млада
и твърде много приказки прочела.
но всичката любов завършва с клада,
а аз я нямах тая луда смелост.
прости, че вярвах в писаните думи,
че вярвах, че поезията може
да каже още колко калдъръми
остават и под колко точно ножа
ще трябва с тебе да преминем двама,
преди Вселената да се обърне,
и ми докаже, че не е измама
и твоите ръце не ме прегърнат.
но вече ще те пиша само в проза.
в поезия си трудно забравим.
и.. сбогом, принце. твоя роза.

изтрий последното. прости ми.

18 юни 10

2010-04-29T12:11:00.001-07:00

На Ради
честит рожден ден, twin (:

принце мой, помогни ми, смени си адреса.
телефонният номер смени си. веднага!
аз не съм тъй желаната руса принцеса,
и да знаеш, пантофката много ми стяга.
стига приказки, принце, уморих се от роли.
уморих се да бягам в полунощ всяка вечер.
имам нужда за малко със теб да говоря,
без да бъда във балната рокля облечена.
да ти кажа, че, принце, (ти навярно си знаеш..) -
ти бе моята приказка - първа и вечна.
и какво, че навярно ти днес и нехаеш
и че вече сме толкова тъжно - далечни?
да ти кажа, че цели два века, заключена,
теб сънувах, мой принце.. аз бях твоята роза.
аз отдавна те чаках - точно теб - да се случиш
и да счупиш оковите в сивата проза.

но какво, че си тръгвам, щом после се връщам..
и какво, че пантофката много ми стяга..
днес ме няма. а утре отново е същото.
не разбрах ли - не мога от теб да избягам.

29 април 10
22:08

2010-04-26T11:12:00.000-07:00

струва ми се, че още повече губя вярата не в тебе, а в твоята любов, питам се съществувала ли е тя, не е ли била една измама за мен и самоизмама за теб.. но, М., какво да се направи ако ти не можеш да отговориш на обичта ми със същата сила, ако аз не съм за тебе това, което си ти за мене..

недялко йорданов

и какво ми остава - да тръшна вратата,
да избягам от този панелен капан..
но така ли си бяга човек от съдбата
и от своя единствен иван!

маргарита петкова

ти не си моят иван на петкова с мъжете..
все тая, нали си ми влязъл под кожата.
не съм М. - да ме оплетеш в морски въжета.
наши единствени да сме - можем ли?
да загърбиш за малко предишните си любови
(не ме моли за същото - предишни няма).
ти не си яворов, та да ти крия отровата.
аз не съм лора - револверите са измама.
след теб светът едва ли ще свърши,
нито след мен ще пропадне земята.
катрин в мен е на ръба на прекършването -
в теб, хийтклиф, достатъчно се премятах.
е, на висоцки си далеч от таланта, още,
но само повикай - ще бъда марина влади -
и аз като нея, да ти спасявам нощите.
какво, че навярно съм прекалено млада?
че не съм нито красива, нито толкова луда,
както зелда - по теб да си пропилея здравето.
не сме фицджералдови - толкова влюбени.
а ти да си скот - съвсем нямаш правото.

нататък.. нататък ги знаеш историите.
приказки - предостатъчно сме прочели.
нито аз, нито ти сме от тия герои.
съвсем автентични сме.

искам те целия.

26 април 10
21:12

2010-03-15T11:23:00.000-07:00

държа да кажа, че нещата, които ще прочетете по-надолу, нямат никаква [почти] връзка с моята действителност, просто домашна по литература, за която се наложи да си развинтя въображението..
приемете просто, че предпочитам да пиша стихотворения, вместо съчинения ;d
така че, всяка възможна прилика с реално съществуващи лица е просто плод на вашето куцо въображение. ;p

____________________________

среща с бай ганьо под маската на принц

затварях си очите за нещата,
които иначе ми дразнят здравето.
чертите в теб - ония, непознатите -
те бяха туй, което ме застави
за малко да поседна и да спра
да тичам все занякъде. за малко.
и рекох си: какво пък от това,
че може би греша. е, жалко,
че сигурно ще пропилея време,
докато осъзная, че не си различен,
че всъщност си като ония - дребните,
и нито капка аристократичност.
и трябваше да се досетя, знам,
че маските се слагат много лесно,
и после в миг.. и бум! и бам!
ти май не си принц, а? .. чудесно.

чудесно. а сега, прощавай..
тук.. някак.. работата ми привърши.
върви със маски друг да заблуждаваш.
прости ми, принце, приказката свърши.

къде е с белите коне потерята?
май стигнах до едно откритие..
помислих си, че принца съм намерила,
а то.. бай ганьо под прикритие.

15 март 10

2010-03-03T11:57:00.001-08:00

казваш, че съм толкова рационална
и прекалено сигурна в емоциите си.
а всъщност аз..
единственото, в което искам
да се чувствам сигурна в момента -
това е твоето присъствие
до мен.

и нищо друго.

другото е обич, която се рисува -
с бои и четки и подправки от непознати страни,
а аз обичам да рисувам.
ти - да готвиш.
и може би
всъщност
най-вероятно..

всичко това е едно и също нещо
и с ето тези четири ръце
ние ще го нарисуваме.

а ако поискаш да измиеш
ръцете си от боите,
да премахнеш аромата на подправки
около себе си..
избягай. и бъди свободен.
само не забравяй, моля те,
щастлив да бъдеш.

за да съм и аз щастлива.

а в джоба на дънките си имам
един прекалено измачкан
от четене лист,
подписан с името
Обич.

03.03.10
17:30

2010-02-03T12:20:00.001-08:00

Здравей, Любов. Ти имаш ли си име?
Кажи, била ли си на мъж подвластна?
Любов, обичаш ли да пиеш вино?
Жена ли те направи тъй нещастна?
Любов.. Кажи, къде започва краят?
Началото, кажи, къде завършва?
А мъжки думи лесно ли омайват?
Отричат ли се трудно женски устни?
Любов.. а сълзите горчат ли много?
Болят ли въглените, щом си боса?
Умееш ли, Любов, да бъдеш строга
и можеш ли за миг да омагьосваш?
Любов, ти виждаш ли се в огледало?
А бързо в локви можеш ли да тичаш?
Наистина ли цялата си бяла, бяла
или си всъщност цялата отричане?

Не казвай нищо. Само дишай, дишай..
Бъди щурецът ми в студена зима.
А дотогава само.. ще те пиша, пиша..

И ще се моля всъщност да те имам.

03. февр. 10
22:20

2010-01-30T09:28:00.001-08:00

да беше пътешественик, любими.
в дланта си да държеше времето.
навън да беше страшна зима.
аз в себе си - да носех бремето,
че няма те и няма огън вкъщи -
а аз от студ и мъка да умирам.
очаквам плахо твоето завръщане..
възкръсвам нежно с твоето прибиране.
дори да чакам седмици, години -
по тебе нищо не е пропиляно.
наред е всичко, щом гори камината.
щом ти си казал, то е обещано.
щом тръгнеш, моля те, не се обръщай.
сърцето ми без тебе е сираче.
не ме поглеждай и не ме прегръщай..
и само щом изчезнеш, ще заплача.

да беше пътешественик, любими..
а ти, за жалост, май не си реален.
навярно .. всъщност.. може би те има.
щом още вярвам в тая театралност.

19:28
30 ян. 10

2009-12-14T04:30:00.000-08:00

камина

не, не вярвам, че всичко е сложно
и че малкото няма значение.
всяка мисъл за теб е възможна,
всеки поглед от теб - позволение
да прекрача наивната граница
между мъдрост и детска наивност,
да награбя планинската раница и..
тръгвай с мене. до скоро виждане.

и не искам звездите да сваляш,
на земята не са нежно-ласкави,
а аз от толкова много бягане -
цялата съм се изподраскала.
невъзможно е в моите длани
да положиш небето, да чакаш
невредимо цялото да остане.
а аз - цялата съм оплакване.

във ръцете ми само снегът
се задържа без да умира.
побързай, преди да заспя -
запали дървата в камината.
и стопли ми дланите с устни,
преди цялата да замръзна.
.. вишната в двора е вкусна,
а люляците бързо омръзват.

обещай ми - не яж често вишни,
и не винаги грешките ми прощавай.
забравяй понякога годишнини.
най-много обещай да не обещаваш.
защото.. какво като после
пак ще мога до теб да се сгуша,
щом душата ми още е боса
и коминът във къщи не пуши..

14 декември 09
14:30

2009-12-11T09:22:00.001-08:00

и чувствата в сърцето ми замръзнаха.
а беше лято.. някъде далече.
във мен гореше силно, до побъркване.
обърках се. изгубих се. изчезнах.
отрекох всичко. тебе. любовта.
и спомените тежки разпродадох.
прикривах всичките си сетива,
стени рушах и нови си създадох.
и книги. боже, колко, колко много
във тоя ден пропих със мъка тежка.
шептях на себе си: 'поезията - огън
дано поправи всичките ми грешки.'

а оттогава - нито ред не съм прочела.
отварям книга - и пространство бяло.
не съм такава. може да съм смела,
и може да изглеждам здрава, цяла,
ала във мене всичко е Декември -
от оня сухия, без сняг, студеният.
душата ми е цялата във плевели -
ненужна, грозна, неопитомена.

така че, моля те, не се намръщвай,
когато странна съм и неочаквана -
косата ми отдавна не е къдрава,
сълзите ми - отдавна са изплакани.

ела да стоплиш зимата в сърцето -
накарай сняг да завали в душата.
сложи ми слънце топло на лицето
и, моля те, бъди попълен вятър.
накарай пак щурците да запеят,
и дюлята във двора да разцъфне.
носи ми в шепи зрънца смелост
и щом говоря тъжно - ме прекъсвай.

така че, моля те, ела по-бързо,
косата ми да къдриш с пръсти.
последното парче от пъзела си.
последно моля те...

не се обръсвай.

(:

защото в тръпнещата ти брада се крие всичко.
и в нея е и моята любов.

19:21
11. декември 09

2009-12-06T12:25:00.001-08:00

топли длани в моите

на яна

китарите на лятото не свирят
и вече на зелено не мирише.
горчи ми страшно много бирата
и все по-рядко рими пиша.
и все по трудно (невъзможно!)
заспивам без реки от мисли -
'какво се случи? можеше ли? може..'
и търся в облаците таен смисъл.
а сутрин - целите са розови
напук на сивите ми сънища.
а в мене - всичко тъжна проза е
и пак на пресекулки дишам.
така ще бъда - цялата премръзнала -
известно време (не завинаги.)
отдавна ще съм ти омръзнала,
а мен тепърва ще ме има истински.

и друг ще види лятото в дъха ми
и зимата - в очите сини.
и пак ще имам розово в съня си...
и топли длани в дланите ще имам.

6 декември 09
22:19

2009-12-05T03:39:00.007-08:00

на Хезиода (:

но другите пишат някак различно,
като най-прехвалени философи -
какво мразят и какво обичат
изразяват чрез сто претрупани строфи.
и сигурно нещо е грешно във мене
и може би всъщност аз оглупявам
правопропорционално на течащото време.
КЪДЕ Е ПОЕЗИЯТА В ТАЯ ДЪРЖАВА ?!

и май е време хезиод да възкръсне,
(слава богу, вече си имаме хезиода)
преди да е станало прекалено късно -
не ледени философи - по-добре поети на огън.

23. окт. 09г.
15:44

2009-12-05T03:39:00.005-08:00

отново есента - спасение

Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими.. (и куплети.)
Дори и драмите, в които се вживяхме
сега изглеждат някак театрални.
За Бога, колко бяхме плахи!
(лекувахме дори фалшиви рани.)
Щурците щом запеят ни се струва,
че Пепеляшка чака кротко на вратата.
Помни - удавник току тъй не плува -
не се прави на друг, познати сме.
О, знаеме се кой какъв е всъщност
и маските се свалят във 12.
И, слава Богу, пак е есен - ще откъсне
предишни грешки, всичко ще погази.

Но още плача, щом чета поеми.
(дори на веселите. колко странно!)
От мен, щом искаш, есен, всичко вземай.
Не пипай стиховете само.

03.10.09.
17:12

2009-12-05T03:39:00.003-08:00

Но истината е, че всички, всички ние
ужасно се страхуваме от всичко,
което упорито надълбоко крием -
от стари рани, грешки и привички.

От стари болки, сълзи и проклятия,
от мисълта, че щом било е зима,
то винаги сме мислели за лято.
Но - още има време. Още има.

Да бъдем по-добри и по-реални
и да загърбим стари грешки и привички.
Болят, горят във нас предишни рани.
Но щом поискаме да сме различни

и щом поискаме да бъдем други -
тогава има време за промяна. Има.

О, време е душите да пробудим
и да милееем, че е още зима.

24:52
05. септември. 09

2009-12-05T03:39:00.001-08:00

за малко поспри се и просто мълчи.
дори и шумът е самотен,
когато го гледаме с празни очи,
горящи във сълзи и вопли.
за малко поспри се. до мене седни.
и нищо не казвай. за малко.
изтупай от себе си всички беди -
измислени, истински, жалки..

ти знаеш - не всичко е слънце и лято.
за малко ела да танцуваме валс.
дори тишината е златна, когато
спасява човека от ярост и фалш.

03. септ. 09
21:11

2009-12-05T03:38:00.003-08:00

Завръщане

И корабите ни ще се завръщат
на същите пристанища. Завинаги.
Това, което вчера беше 'вкъщи'
ще бъде днес и болка, и умиране.

И краят ще ни води към началото -
невинни, странно смели, упорити
и още вярващи във приказките, в бялото,
във вечното, любовно.. Неоткритото.

И винаги по залез ще тъгуваме,
когато видим кораб или чайка.
Не се научихме да се сбогуваме,
навярно отстрани сме страшно жалки..

И нищо, че за мене няма 'вкъщи' -
при тебе няма болка и умиране.
Защото знай, че аз ще се завръщам
на същите пристанища. Завинаги.

2009-12-05T03:38:00.001-08:00

Болят кошмарите, когато са реални
и още повече - когато са измислени.
Защото в сънищата няма театралност
и само там реалността е смислена.

И болката е болка. Не наужким,
а истински горчива. До полуда.
И силата е сила - страшно мъжка.
И лудостта жестока. Като женска лудост.

И чувствата са силни. И изгарящи.
И винаги мечтаеме за повече.
Отминалите грешки още парят
и страдаме по старите любови.

Болят кошмарите, когато са реални,
но любовта във тях не е измислена.
Защото в сънищата няма театралност.
Дарете ми кошмари. Само те са смислени.

03. август. 09г.
14:45

2009-12-05T03:37:00.003-08:00

Безчувсвено

На Яна.
защото за нас зимата е вечна.

Вземи, вземи това, което имам
и с нищо, нищичко не ме оставяй.
И нека във сърцето бъде зима.
Не ми дарявай огън, а забрава.

Не искам чувства, само тишина,
защото трудно е със чувства да се бориш.
Защото всичко се превръща във война
и постоянно бягаш, криеш се и спориш.

И търсиш себе си във другия. Но после,
разбрал, че търсиш нещо невъзможно
във теб се трупат хиляди въпроси
и вече просто чувстваш, че не можеш.

Вземи, вземи това, което имам.
Омръзна ми да бягам и да споря.
И нека във сърцето бъде зима.
Не мога вече с чувства да се боря.

17 юли '09
00:07

2009-12-05T03:37:00.001-08:00

Безпоезийно

На Денис (:
благодаря за вдъхновението

Не съм писател и поет не съм,
но чувствата ми в думи се преливат.
И нищо, че това е просто сън,
и нищо, че нощта с деня се слива.
И нищо, че морето е солено,
или пък че във мене ще горчи,
когато дойде зимата студена,
защото топли ще са твоите очи.

Не съм писател и поет не съм,
но има ли това значение,
когато съществуваш в моя сън
като последен пристан и спасение.

23 юли '09
16:30

2009-12-05T03:36:00.004-08:00

дори и в мъката си аз съм егоист

защото толкова молитви казах,
и молих се, и скрито сълзи роних.
не исках гласно мъка да изказвам.
но ти си тръгна. лист отронен.
ти нямаш право. аз не проумявам,
че повече не ще те видя, пипна,
а само ледените ти ръце - до бяло -
ще ми нашепват - няма смисъл, няма смисъл..
Да. няма смисъл. той къде е?
смъртта сега е толкоз близо.
къде е всичко? как да проумея,
че всъщност, всъщност има изгрев?

Тогава.. нека бъда егоист:
'не трябваше така да става.
и не за другите, и не за тоя лист.
аз исках още да те опознавам.'

а няма време.

1. юли. 09
08:41

2009-12-05T03:36:00.003-08:00

Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.

на Мими

Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели,
и спомените, след които тичаме,
и песните, които сме изпели,
и болките, стаени надълбоко,
и думите - и казани, и скрити,
и образите, затаени в локви,
и сълзите, от кожата пропити,
и огънят, прогарящ всичко свято,
и чувствата, горящи до основи,
усмивките, миришещи на лято,
и времето, заключено в окови...

Шом хората, които сме обичали
си тръгнат бързо, безвъзвратно
и всичко, във което сме се вричали
не може да се върне пак обратно.
Щом чувствата, с които сме живели
оставят само сенките в душите
и повече не сме щастливи, смели,
надеждни, силни, упорити...

Тогава тръгваме из целия свят
и развяваме голяма табела:
'Хората нямат право да напускат
и да ни оставят без смелост!'

17:00
20. Май. 09г.

2009-12-05T03:36:00.001-08:00

питър панови облаци

На Ради
честит рожден ден (:

И струва ми се, че за теб изчерпах
аз всички думи, багри и окраски.
Но не защото ти на тях си бедна -
аз просто нямам толкова в запаса.
Не мога тебе просто да описвам
със думи кратки като 'слънце', 'вятър'..
На мен ми трябват страшно много листи
и сто пиеси.. и безброй театри..
и сцени, във които да успея
поне отчасти тебе да опиша.
Не се стремя да правя епопея
или да търся тайнствен смисъл
на всички облаци на Питър Пан.
Аз не тълкувам вечните поляни.
не търся смисъл. Просто знам,
че ти чрез мойте думи ще останеш
отдавна след като звездите ни умрат,
отдавна след като със теб ни няма -
защото думите ми никога не спят.
Защото част от тебе ще остане.
И вятърът ще шепне твойто име.
И слънцето ще грее в теб, когато
навън навярно ще е адска зима.

Защото ти ще бъдеш топло лято.

28.04.09г.
21:30

2009-12-05T03:35:00.002-08:00

на бате (:

Когато мислите ми почнат да кървят
и раните в душата ми да парят
на мен ми трябва само дълъг път
и ти да ме очакваш на самотна гара.

И щом в душата ми е плитко и самотно
на мен ми трябва само да те зърна
и твоите очи като море дълбоки
със моя поглед нежно да прегърна.

И щом се чувствам ничия и чужда
аз искам само твойте думи топли -
и твоя глас - дълбок и непринуден
да спира всеки мой отчаян вопъл.

И щом несигурна съм и невзрачна..
ах, как нуждая се от тебе само!
И щом в душата ми е страшно мрачно -
бъди ти слънце, огън.. пламък.

И как щастлива съм, че теб те има,
защото ти си силата в кръвта ми.
Ти - мое лято, пролет, есен, зима..
Ти - чувствен мъж.. Момче голямо.

19.04.09
21:00

2009-12-05T03:35:00.001-08:00

Късно лято и щурци

на всички герои от книгите, които правят живота ми.
защото знам, че магията съществува.

Аз искам късно лято и щурци.
И нищо друго не желая.
Не искам принцове или дворци,
или пък обещано място в Рая.

Защото моят принц ще бъде вятър,
докоснат от една магия вечна.
Ще бъде топъл, искрен като лято
и като него чувствен и човечен.

И музиката ми не ще да бъде
насила свирена, насила пята.
Защото летните щурци ще сбъднат
с цигулката си всяка песен свята.

Не искам царедворци, а щурци.
Не искам принцове, а само вятър.
И не желая приказни дворци.

Защото моят Рай ще бъде лято.

10:33
21.03.09

2009-12-05T03:33:00.001-08:00

Една вълна заля ме във съня ми.
Успях клепачи уморени да повдигна.
И много плочки в двора, много калдъръми
препънаха ме тежко, докато те стигна.

Ти тичаше напред.. напред.
А аз оставах някъде.. Далече.
Където огънят превръща се във лед,
а изгревът горещ във тъмносиня вечер.

И там превърнах се във Друга.
По-добра? Навярно не. Ала помислих,
че щом съм Друга, може би сега
ще мога да намеря таен смисъл

на всичко казано и изживяно с теб.
Любов не се гради над урагани.
И огънят превръща се във лед,
когато искаш Друга да останеш.

16. 02. 09 г.
15:04

2009-12-05T03:32:00.001-08:00

есенна раздяла

Сега разбирам колко вярно
е всичко туй за есенната болка.
Но всичко свърши. Времето коварно
ще потуши сълзите в буен огън.
Навярно, както казваш, пролетта
ще ми помогне всичко да забравя.
И сигурно, о, сигурно след есента
в сълзите спомена за тебе ще удавя.
Навярно. Ще болиш ужасно много-
като ония тъжни, бавни песни.
И после-пролет. И забрава. Огън.

Навярно. Ала днес е още есен.

02.11.08г.
21:15

2009-12-05T03:31:00.001-08:00

Когато дъждът се покланя

rainbow

на Ети

-Защо не вали? -ти прошепна- Обичам, когато вали.
Небето щом страда със сълзи, щом плаче - дали го боли?
Сълзите - солени и топли, дали са сълзи от тъга?
Земята, дали и тя страда, небето щом плаче така?
-Не зная, но в капка дъждовна събира се целият свят.
И цялата мъка и болка във малката капчица спят.
-Небето така ли изстрадва, когато нас с теб ни боли?
-Навярно. Небето изплаква прикрити и тайни сълзи,
които опитваме плахо да крием от целия свят.
-Когато изплачеш сълзите, светът става все по-богат,
защото стаената болка е болка, която горчи,
а много по-лесно ни става с открити и честни очи.

Дъждовната капка - Вселена със скрито във нея послание.
Дъга - театрална завеса. Когато дъждът се покланя..

11:00
16.Окт.08г.

2009-12-05T03:30:00.000-08:00

Бъди моя пътеводна светлина

На Ел, за да продължава да бъде все такава пътеводна светлина към доброто (:

Недей изгасвай тази свещ,
която в тъмното ми свети.
За мене тя е малка пещ,
която сгрява ми сърцето.
Един тунел, безкрайно тъмен
ме плаши скришом във съня ми.
Такъв - висок. И много стръмен,
със страшно много калдъръми.
Какво? Туй казваш, бил животът?
Добре тогава, стой накрая!
Свети ми там. И чакай кротко.
По тоя свещ ще те позная.

30. Авг. 08г.
21:06

2009-12-05T03:29:00.002-08:00

Когато обичам

На Гошо

Ти каза: "Напразно си писала стихове!
Любов от поезия не ще се роди.
А книжният спомен, прояден от плъхове
не прави чрез пламък любов да гори!"

Нима ти си чувствал, нима си горял,
В поезиен пламък нима си се вричал?
Навярно до днес ти така не разбра,
чрез стихове казвам, когато обичам.

21. Юли. 08г.
23:31

2009-12-05T03:29:00.001-08:00

Ти и морето

Навярно ревнуваш. Морето ми каза,
че щом си до него ти плачеш.
Изтрий си сълзите и виж в свойта пазва –
сърцето ми – малко сираче
e скрито във нея, на топло се гуши.
Недей се страхувай. Аз няма
да бягам. Сърцето ми мъничко слушай
и вгледай се в морската пяна.
Макар че от тебе понякога бягам
и идвам да гледам морето,
недей си мисли, че със тебе аз страдам
или че си искам сърцето.
Пази го. Аз искам на топло да бъде.
Ръцете ти твои са сигурни само.
Не искам сърцето ми ти да пропъдиш.
Ела, докосни ме по топлото рамо.
Недей се измъчай, не искам да плачеш,
не искам в любов да се вричаш.
Сърцето ми – малко, смутено сираче –
задръж го. Аз тебе обичам.

18:37
07.07.08г.

2009-12-05T03:28:00.002-08:00

На Гошо,
на Ангел и Ани

Щом затворя очи, те сънувам,
ала плаши ме странна тревога -
във съня си все тебе целувам,
а очите ти гледат ме строго.

Ти отблъскваш ме тихо и плахо
и прегъват се мойте колене.
Някак странно различни ли бяхме,
или нещо бе грешно във мене?

И си тръгваш. Сълзите са тежки,
а сърцето пробождат кинжали.
После става ми някак си смешно:

Пак сънувам зловещи кошмари.

25 Юни 08 г

2009-12-05T03:28:00.001-08:00

Една вълна заля ме във съня ми.
Успях клепачи уморени да повдигна.
И много плочки в двора, много калдъмъри
препънаха ме тежко, докато те стигна.

***

Хубаво ни беше. Нека спрем,
преди да се нараним и двамата.
На любовта да не падаме в плен.
Първа да отстъпи дамата.

***

Един щурец и два въпроса.
И цветна рокля Аз крача боса.
Накъдрям чужди мисли и страдания.
Докосвам нежно нечия душа. И браня я.

2009-12-05T03:27:00.003-08:00

Раздяла след раздяла аз умирам

На Ия

'Има хора, които никога не се разделят' -
ти ми каза и избърса сълзите ми.
Такава е нашата вечна повеля,
времето властно разделя дните ни.
В един миг си до мен, а после те няма,
а на мен ми иде да пръсна Вселената.
И моята тежка лична драма
превръща се в огън. И мойте колене
прегъват се. Страх ли е? Болка. Не зная.
Очите ми давят се целите в съ'лзи.
В душата ми сякаш настъпва краят.
А ти си отиваш със слънцето. Бързай..

.. по-скоро да свърши..

05. Май. 08г.
22:42

2009-12-05T03:27:00.001-08:00

А вечно ли ще съм така чувствителна,
на всяка ли тъжна раздяла ще плача.
Всевластно някой проклел е дните ми,
дори в любовта ми гарвани грачат.

05. Май. 08г.
22:33

2009-12-05T03:26:00.003-08:00

Грях е зима с лятно име да наричаш.
Спри за малко. Още те обичам.
Опомни се накъде вървиш. И виж ме.
Щом до мен си - се усмихвам като вишна.

19.април.08 г.

2009-12-05T03:26:00.001-08:00

Една житейска мисъл прозрях.
Увехна във ръцете ми кокиче..
И най-накрая сама разбрах -
ужасно е поет да те обича.

19.април.08г.
08:50

2009-12-05T03:25:00.001-08:00

Ти си толкова крехък,
че ме е страх да те докосна -
да не би да се счупиш.
Ти си толкова силен,
че се боя да те доближа -
да не би да изригнеш като звезда
и нищо, нищо да не остане от теб.
Ти си толкова нежен,
че е немислимо да те докосна -
ще се отрониш като есенен лист.
Ти си толкова груб,
че е невъзможно да те доближа -
острият ти поглед ме боде като игли.
Ти си толкова много
и толкова различни неща.
А аз съм само една
и те обичам като за сто.
Ти..

24. 03. 08

2009-12-05T03:23:00.000-08:00

В очите ми целуват се студени безразличия.
На плаха кроткост вчера щерка бях,
а днес кръстосват се във мен приличия
Снежинки стрелват ме със шепи смях.

Във мене слънчеви огньове се преплитат,
рисуват някъде поети мойте длани.
А някъде дълбоко в мен са скрити
черти, които други не познават..

2009-12-05T03:20:00.000-08:00

Нима в очите ти не съм аз вече бяла?
Нима избягах аз от мислите ти вчера.
От днес не съм предишната.Не бих посмяла
да се завърна пак към теб.Не съм тъй смела,

да имам сила в миналото да се връща.
Каквото станало-било е.Ръка протягам
аз към бъдещето.Сънища прегръщам.
Прекъсвам всеки път към теб.Не страдам.

23.12.07
14:53

2009-12-05T03:18:00.000-08:00

На Янч

Аз не те харесвам,не.
Макар очите ти да са сини
и да приличат на моя шал,
който във тъмното сякаш е бял.
Аз не те харесвам,не.
Макар косата ти да е руса
и светла като моята блуза.
И макар да си русо със синьо.
Уж малко.И уж невинно.
Защото,мило мое момиче,
аз не те харесвам.

Аз те обичам.

28.Ноември.07г.

2009-12-05T03:15:00.004-08:00

Откриване

На Блага Димитрова

Бях синя и бяла и себе си пак не открих.
Бях нежна и мила-от себе си всичко затрих.
Аз бягах и тичах-от себе си май се страхувах,
За себе си плаках,на себе си смях се,сънувах.
Къде ли не търсих от себе си части,
и рових се даже във скръб и нещастие.
Откликвах с надежда на всеки познат зов.
Открих ли се? Да.
Открих се във ваш’та любов.

24.Авг.07г.

2009-12-05T03:15:00.003-08:00

Нощна песен. Тиха болка.
Болезнена рана, неизлечима.
Днес луната е още по-малка.
Кажи ми, че красивото не ще изчезне.

Кажи ми.

22:45
21.Авг.07г.

2009-12-05T03:12:00.001-08:00

Обичам те...

Очите ти в морето ме потапят,
за миг забравям кой съм аз.
Очите ти на злато ми приличат,
блестят с неистовата страст
на неизживяно лято.И на мека зима.
И казваш,че за всичко време има.
И аз ти вярвам.Щом съм с теб,
туй значи,че съм в безопасност.

Със пръсти докосвам душата
на твоята искрена страстност.
Обичам те...
Властно...
Прекрасно...

Ужасно все пак те обичам.
Устни във твойте допирам.
Нежно те наричам...
Всяка твоя тайна намирам.

Тъй силно те обичам...

Светли са твоите мисли
Обичам да лазя по тях.
Да галя с очи твоите устни.
Да раждам у теб вкусен смях.
Обичам във мен да се сливаш,
обичам да пееш,да шепнеш.
Обичам,когато намираш
във мен всяка слабост.

Обичам те.

Единствена радост
в дълбок океан от тъга.
Спасение,влак на надежда.
Моя многоцветна дъга.
Обичам те.

02.Юли.07 г.

2009-12-05T03:07:00.000-08:00

Пролет
На Ради - пролетта на мойте дни

В безкрая на синьото пак ще те чакам,
тъй бяла и нежна, както аз си те знам.
С очи изумрудени да стоплиш ти мрака,
с ръка на поет да събудиш ти плам.

Тъй чакан, тъй искан, безброен мой сън,
тъй нежен и топъл, горещ като хляб.
На моята младост трептящия звън,
на изгрева златен горещия знак.

Ти идваш от дългия път сред росата,
окъпана с блясък от цветни лъчи.
И радост, на плитка събрана в косата,
ти хвърляш навред все със нежни очи.

Ти, моя надежда, на дните ми изгрев,
на моята болка лекарство със мед.
На моята обич вълшебния пристан,
разтапяш във мен всяка капчица лед.

2007

2009-12-05T02:36:00.001-08:00

поезия.