когато дойде, в мен все още болеше.

изправях се бавно, навън все валеше.

когато дойде, аз не вярвах, че още

ще мога да скачам във локвите нощем.

обувах ботушите и плахо, и бавно

се учех да стъпвам - но само по равното!

когато дойде, не вярвах, че повече

небето над мене ще бъде безоблачно.

когато ти, щастие, плавно пристъпи

забравила бях дори и лика ти,

забравила бях как отново да вярвам,

когато ми казваш: “хей! тук съм. оставам.”

когато дойде… ти не питаш. ти сядаш. 

ти нежно, ти сигурно към мен се протягаш.

хей, щастие. обич, прегръдка и сила.

прости ми, че в тебе се бях усъмнила.

4 юни 2024

 Този град, във който се влюбих,

защото бях влюбена в тебе. 

Да те намеря, да се изгубя,

но пак да си пристан последен.

Да крача бавно, да дишам тежко,

да не знам къде се намирам.

На картата като малка пешка

до царя все да умирам.

Да обичам всяка негова роза,

и всяка дупка, в която падам.

Да искам винаги само този,

който ме кара да страдам.

Този град, във който се влюбих,

защото бях влюбена в тебе.

Теб те няма. Не се изгубих.

Люшкам града като малко бебе.

05 декември 2023

Господ ли? Той съществува

само когато ми е удобно - 

стане ли време да се сбогувам,

висне ли облак злокобен,

имам ли нужда от рамо,

от мене щом се отнеме,

само тогава, само

веднага съм на колене́.

Господ ли? Той не значи

нищо във мойта вселена.

Вярвам ли? Няма начин.

Стига да е до мене.

21.08.2020