На Нина


На първия очите му са черно - потайни,
а мен потайното винаги ме привлича.
Вторият знае всичките ми страшни тайни
и все още, все пак, незнайно защо, ме обича.
Третият живее на другия край на България,
а точно неговите прегръдки ми липсват най-много.
Четвъртият запали в душата ми хиляда пожара,
после си тръгна и ме остави сама да гася огъня.
Петият, всъщност, даже не съществува още,
но това не ми пречи да го сънувам понякога.
Шестият денем ми краде праскови, а нощем
е готов да умре върху коловозите на влаковете.
Не ме питай по кого пак си изплаквам душата.
Все ще си намеря някого, по когото да страдам.

Но накрая най-важното, най-скъпоценното, най-златното е,
че твоите ръце са там да ме вдигнат, когато падна.

15.11.10