Господ ли? Той съществува

само когато ми е удобно - 

стане ли време да се сбогувам,

висне ли облак злокобен,

имам ли нужда от рамо,

от мене щом се отнеме,

само тогава, само

веднага съм на колене́.

Господ ли? Той не значи

нищо във мойта вселена.

Вярвам ли? Няма начин.

Стига да е до мене.

21.08.2020

топлото лятно начало,

в което двамата падаме.

падаме меко, вяло

и бързо в тревата лягаме.

лягаме мокри, вързани

здраво на топка в краката си.

няма защо да бързаме,

тиха е, мърка, реката.

няма защо да тичаме,

диша се кротко, тихо.

ти си за бавно обичане - 

гушка, облиз и стихове...

21.05.2019