искам да седна до теб,
да ти хвана ръката,
да те цункам по бузата
и да ти заразказвам
как
когато ми е трудно,
винаги си представям
какво би направила
ти.
не обичам бели стихове, но..
това е от август 2012
аз съм различна всяка секунда,
това е от август 2012
аз съм различна всяка секунда,
на всяка снимка,
във всяко огледало.
тук ти се усмихвам до ушите,
после още малко и ей, ето, ще заплача.
днес те мразя адски много,
натоварваш ме и присъствието ти ми пречи,
после те обичам толкова,
не мога да го побера,
искам да се разкъсам
и да те мушна в себе си,
да не те пускам,
да мога да те прегръщам,
когато си пожелая.
ще ти напиша стихотворение,
после ще го намразя и ще го разкъсам.
няма да казва достатъчно.
или ти няма да го разбираш -
или защото е на чужд за теб език
или просто понеже
няма да схванеш
смисъла на моите думи
и защо ти ги пиша точно на теб.
глупаво ще ти се струва,
а аз най-много мразя
да ме мислят за глупава.
ще ти снимам спящите мигли,
върху тях има прашинки от съня ти,
ще пазя снимката завинаги,
защото не мога да чувствам момента,
когато е в ръцете ми,
само когато е отминал и го гледам на фотоапарата.
ще слушам песни и ще ми напомнят за теб,
после ще ги мразя и няма да ги слушам година и 4 месеца.
колкото съм те обичала.
и всичко това ще се повтаря
може би
завинаги.
кога ще намеря някого,
който да ми взима стихотворенията от ръцете
преди да съм ги скъсала..
