държа да кажа, че нещата, които ще прочетете по-надолу, нямат никаква [почти] връзка с моята действителност, просто домашна по литература, за която се наложи да си развинтя въображението..
приемете просто, че предпочитам да пиша стихотворения, вместо съчинения ;d
така че, всяка възможна прилика с реално съществуващи лица е просто плод на вашето куцо въображение. ;p

____________________________


среща с бай ганьо под маската на принц


затварях си очите за нещата,
които иначе ми дразнят здравето.
чертите в теб - ония, непознатите -
те бяха туй, което ме застави
за малко да поседна и да спра
да тичам все занякъде. за малко.
и рекох си: какво пък от това,
че може би греша. е, жалко,
че сигурно ще пропилея време,
докато осъзная, че не си различен,
че всъщност си като ония - дребните,
и нито капка аристократичност.
и трябваше да се досетя, знам,
че маските се слагат много лесно,
и после в миг.. и бум! и бам!
ти май не си принц, а? .. чудесно.

чудесно. а сега, прощавай..
тук.. някак.. работата ми привърши.
върви със маски друг да заблуждаваш.
прости ми, принце, приказката свърши.


къде е с белите коне потерята?
май стигнах до едно откритие..
помислих си, че принца съм намерила,
а то.. бай ганьо под прикритие.

15 март 10

казваш, че съм толкова рационална
и прекалено сигурна в емоциите си.
а всъщност аз..
единственото, в което искам
да се чувствам сигурна в момента -
това е твоето присъствие
до мен.

и нищо друго.

другото е обич, която се рисува -
с бои и четки и подправки от непознати страни,
а аз обичам да рисувам.
ти - да готвиш.
и може би
всъщност
най-вероятно..

всичко това е едно и също нещо
и с ето тези четири ръце
ние ще го нарисуваме.

а ако поискаш да измиеш
ръцете си от боите,
да премахнеш аромата на подправки
около себе си..
избягай. и бъди свободен.
само не забравяй, моля те,
щастлив да бъдеш.

за да съм и аз щастлива.


а в джоба на дънките си имам
един прекалено измачкан
от четене лист,
подписан с името
Обич.

03.03.10
17:30

Здравей, Любов. Ти имаш ли си име?
Кажи, била ли си на мъж подвластна?
Любов, обичаш ли да пиеш вино?
Жена ли те направи тъй нещастна?
Любов.. Кажи, къде започва краят?
Началото, кажи, къде завършва?
А мъжки думи лесно ли омайват?
Отричат ли се трудно женски устни?
Любов.. а сълзите горчат ли много?
Болят ли въглените, щом си боса?
Умееш ли, Любов, да бъдеш строга
и можеш ли за миг да омагьосваш?
Любов, ти виждаш ли се в огледало?
А бързо в локви можеш ли да тичаш?
Наистина ли цялата си бяла, бяла
или си всъщност цялата отричане?


Не казвай нищо. Само дишай, дишай..
Бъди щурецът ми в студена зима.
А дотогава само.. ще те пиша, пиша..

И ще се моля всъщност да те имам.

03. февр. 10
22:20