струва ми се, че още повече губя вярата не в тебе, а в твоята любов, питам се съществувала ли е тя, не е ли била една измама за мен и самоизмама за теб.. но, М., какво да се направи ако ти не можеш да отговориш на обичта ми със същата сила, ако аз не съм за тебе това, което си ти за мене..

недялко йорданов

и какво ми остава - да тръшна вратата,
да избягам от този панелен капан..
но така ли си бяга човек от съдбата
и от своя единствен иван!

маргарита петкова

ти не си моят иван на петкова с мъжете..
все тая, нали си ми влязъл под кожата.
не съм М. - да ме оплетеш в морски въжета.
наши единствени да сме - можем ли?
да загърбиш за малко предишните си любови
(не ме моли за същото - предишни няма).
ти не си яворов, та да ти крия отровата.
аз не съм лора - револверите са измама.
след теб светът едва ли ще свърши,
нито след мен ще пропадне земята.
катрин в мен е на ръба на прекършването -
в теб, хийтклиф, достатъчно се премятах.
е, на висоцки си далеч от таланта, още,
но само повикай - ще бъда марина влади -
и аз като нея, да ти спасявам нощите.
какво, че навярно съм прекалено млада?
че не съм нито красива, нито толкова луда,
както зелда - по теб да си пропилея здравето.
не сме фицджералдови - толкова влюбени.
а ти да си скот - съвсем нямаш правото.

нататък.. нататък ги знаеш историите.
приказки - предостатъчно сме прочели.
нито аз, нито ти сме от тия герои.
съвсем автентични сме.

искам те целия.



26 април 10
21:12

държа да кажа, че нещата, които ще прочетете по-надолу, нямат никаква [почти] връзка с моята действителност, просто домашна по литература, за която се наложи да си развинтя въображението..
приемете просто, че предпочитам да пиша стихотворения, вместо съчинения ;d
така че, всяка възможна прилика с реално съществуващи лица е просто плод на вашето куцо въображение. ;p

____________________________


среща с бай ганьо под маската на принц


затварях си очите за нещата,
които иначе ми дразнят здравето.
чертите в теб - ония, непознатите -
те бяха туй, което ме застави
за малко да поседна и да спра
да тичам все занякъде. за малко.
и рекох си: какво пък от това,
че може би греша. е, жалко,
че сигурно ще пропилея време,
докато осъзная, че не си различен,
че всъщност си като ония - дребните,
и нито капка аристократичност.
и трябваше да се досетя, знам,
че маските се слагат много лесно,
и после в миг.. и бум! и бам!
ти май не си принц, а? .. чудесно.

чудесно. а сега, прощавай..
тук.. някак.. работата ми привърши.
върви със маски друг да заблуждаваш.
прости ми, принце, приказката свърши.


къде е с белите коне потерята?
май стигнах до едно откритие..
помислих си, че принца съм намерила,
а то.. бай ганьо под прикритие.

15 март 10

казваш, че съм толкова рационална
и прекалено сигурна в емоциите си.
а всъщност аз..
единственото, в което искам
да се чувствам сигурна в момента -
това е твоето присъствие
до мен.

и нищо друго.

другото е обич, която се рисува -
с бои и четки и подправки от непознати страни,
а аз обичам да рисувам.
ти - да готвиш.
и може би
всъщност
най-вероятно..

всичко това е едно и също нещо
и с ето тези четири ръце
ние ще го нарисуваме.

а ако поискаш да измиеш
ръцете си от боите,
да премахнеш аромата на подправки
около себе си..
избягай. и бъди свободен.
само не забравяй, моля те,
щастлив да бъдеш.

за да съм и аз щастлива.


а в джоба на дънките си имам
един прекалено измачкан
от четене лист,
подписан с името
Обич.

03.03.10
17:30