аз се влюбвам единствено в странници.
опозная ли ги - все са различни.
късам на книгите страниците -
ония, дето четат и обичат.
аз се влюбвам само в монаси -
недостъпното ме пленява.
не умея да крия дъха си -
оня - любовта ми издаващ.
аз обичам само бохеми.
на едно място не се задържам.
насила не мога да пиша поеми.
в любовта не се чувствам длъжна.
аз обичам ония - погубващи
със крилата и вятър в душите,
във които а-ха да се влюбя
и нанякъде бързо отлитнат.
аз се влюбвам в мъже-урагани,
от ония, рушащи основите,
дето влизат във къщи неканени
и откачат от входа подковата.

а врата ми огромно въже
го пристяга в най-грозната истина:
на света вече няма мъже,
отговарящи на изискванията.


юли - август '10

аз не съм самотна. не съм отчаяна.
не съм се изгубила нито за миг.
не тая в себе си никакви тайни.
нито никакви неизречени викове.

аз не плача за щяло-нещяло,
не будувам по цели нощи.
не крия кошмарите под одеалото.
още пращам писма по пощата.

аз те забравих ужасно бързо.
простих ти, че така си замина.
спокойствието ми е в кърпа вързано.

аз съм ужасна, ужасна лъжкиня.


15 юли '10
23:50

прости за смъртоносната нелепа грешка,
за наглостта, че се нарекох твоя роза.
че те заключих, принце, толкоз нечовешки,
да гниеш в кула от безумна проза.
прости, че не разбрах навреме всичко,
прости за стиховете, писани в миг-лудост.
не се обръщай! справям се самичка!
прости, че вярвах, че се случва чудо.
прости наистина - бях твърде млада
и твърде много приказки прочела.
но всичката любов завършва с клада,
а аз я нямах тая луда смелост.
прости, че вярвах в писаните думи,
че вярвах, че поезията може
да каже още колко калдъръми
остават и под колко точно ножа
ще трябва с тебе да преминем двама,
преди Вселената да се обърне,
и ми докаже, че не е измама
и твоите ръце не ме прегърнат.
но вече ще те пиша само в проза.
в поезия си трудно забравим.
и.. сбогом, принце. твоя роза.

изтрий последното. прости ми.


18 юни 10