seventeen and insane

на Ради
чрд <3

- Градът е заспал, този малък град,
който душите ни не побира.
Защо щом сме толкова млади
си мислим, че всичко разбираме?
Защо искаме да избягаме постоянно?
- Късите улички не са ни достатъчни.
- Защо нарушаваме всички забрани?
- За да спрем след другите да се влачим.
Почакай, а ти помниш ли облаците?
- Ей тука - отляво - си ги пазя.
Защо си преуморяваме мозъците?
- За да ходим изправени, не лазейки.
А кога така неочаквано станахме Други?
- Ситуацията го изискваше, мойто момиче.

- Но все пак.. нали още в мене си влюбена?
- От тук до безкрая само тебе обичам.

29 април '11

'когато се смее човекът с печални очи..' [Мая Дългъчева]

човекът със печалните очи..
той не живее в тази къща.
но винаги във себе си се връща,
навън когато силно завали.

човекът със печалните очи..
навярно туй е пощальонът,
когото никой няма да запомни.
а сред писмата мъката му не личи.

човекът със печалните очи..
е може би и кучето на двора,
но няма Йовков, който да говори
и да ни учи как с животни се мълчи.

човекът със печалните очи..
сме аз и ти, и той, и тя, и вие..
кой каза някога, че мъката боли?
тя ражда творчество. стихия.

приеми я.


07 март '11