На леля

Ти си ми слънцето, когато го няма.

Винаги си те нося в сърцето.

Лекуваш ми всяка геройска рана,

Ударя ли се – ми целуваш кутрето.

Почувствам ли се така беззащитна,

че да не смея да се погледна в очите,

лицето ти на снимките по стените

ми напомня, че всеки е победител.

А някой опита ли вместо мене

с живота ми да се разпорежда

косите ти, като огън червени,

ми напомнят, че аз избирам преждата –

само аз си решавам цветовете,

с които да си изплета дните.

Благодаря, че си ми в сърцето..

За всички останали.. ах вие, горките!

27 ноември 2012

на нинучка

Как да ти обясня само с думи,

Че те обичам от тук до Америка.

През континенти и океани – чуй ме!

И отвъд луната – ще те намеря!!

Ако трябва – на гръб ще те нося

И тичайки с все сила, момиче,

по въглени бих ходила боса.

Ти си ми вечна поличба!!

Ти си ми светлината сутрин,

през снимката на стената.

Наричат ни още “лудите”,

а за тях сме всъщност проклятие.

Защото като нас те не могат

през континенти и океани,

без изобщо да се докосват,

да си лекуват раните.

Никой още не се е научил

да чете на другия по сърцето

и каквото и да се случи,

да е готов да преплува морето.

След живота си да възкръсне,

да го прегърне, щом го намери,
и да му повтаря до втръсване

“Обичам те.. чак отвъд Америка!”

това е ужасно непоетично,
но пък ужасно го обичам.




аз ти казах:
'липсва ми как в българия,
когато видя познат на отсрещната улица,
му изкрещявам името,
затичвам се към него
и го прегръщам.
и не се чувствам неудобно.
а тук сякаш съм заклещена
от очакванията на другите
да се държиш сковано и прилично,
да не си изразяваш емоциите.'
и ти ми каза:
'направи го,
ще се отдалеча от теб
и ще се направя, че не те виждам,
ти се развикай.'
и на пешеходната пътека
ти ми обърна гръб
и бързо тръгна в другата посока,
виждах на ъгълчето на устните ти 
как се усмихваш.
[такава усмивка имаш..]
и си мислех за онова, дето
ако стоиш някъде сам сред тълпата,
си мисли, че очакваш някого
и го търсиш сред лицата.
и те догоних, 
и извиках
'ЧАРЛС!'
затичах се
и те прегърнах.

никой около нас не забеляза.
и ти каза:
'виждаш ли,
същото е.'