На мене тишината ми е злато,

където се намирам и обичам.

За теб е равносилно на проклятие -

да замълчим ти е поличба.

А по-различен можеш ли да бъдеш?

Да мразиш да четеш поезия.

Кошмарите ти щом се сбъднат

от страх крилата си да режеш.

Да не разбираш сълзите от мъка.

Любов към собствената ти родина.

И тежеста на думата ‘разлъка’,

и топлината във ‘любими’..

* * *

За теб иронията нищичко не значи..

Задраскай горното, ако обичаш,

че току-виж го вземеш за задача

и заопитваш да си по-различен..

30.12.12 г.

00:25

На леля

Ти си ми слънцето, когато го няма.

Винаги си те нося в сърцето.

Лекуваш ми всяка геройска рана,

Ударя ли се – ми целуваш кутрето.

Почувствам ли се така беззащитна,

че да не смея да се погледна в очите,

лицето ти на снимките по стените

ми напомня, че всеки е победител.

А някой опита ли вместо мене

с живота ми да се разпорежда

косите ти, като огън червени,

ми напомнят, че аз избирам преждата –

само аз си решавам цветовете,

с които да си изплета дните.

Благодаря, че си ми в сърцето..

За всички останали.. ах вие, горките!

27 ноември 2012

на нинучка

Как да ти обясня само с думи,

Че те обичам от тук до Америка.

През континенти и океани – чуй ме!

И отвъд луната – ще те намеря!!

Ако трябва – на гръб ще те нося

И тичайки с все сила, момиче,

по въглени бих ходила боса.

Ти си ми вечна поличба!!

Ти си ми светлината сутрин,

през снимката на стената.

Наричат ни още “лудите”,

а за тях сме всъщност проклятие.

Защото като нас те не могат

през континенти и океани,

без изобщо да се докосват,

да си лекуват раните.

Никой още не се е научил

да чете на другия по сърцето

и каквото и да се случи,

да е готов да преплува морето.

След живота си да възкръсне,

да го прегърне, щом го намери,
и да му повтаря до втръсване

“Обичам те.. чак отвъд Америка!”