муньо

напоследък по-често си мисля
как щеше да ми е празно без теб.
щях да съм опера без кулиси,
пътник с непродупчен билет.
варна нямаше да я има.
(поне не такава, каквато я знам.)
без пушек щяха да са комините
и огньовете без капчица плам. 
изобщо - нямаше да ме има Мен.
нямаше да го има 'вкъщи.'

дай си трапчинката на корема!
ела до мен да те напрегръщам!

6 април 2013

баба знаеше и 2 и 200..
Вяра Иванова


къде са ми прародителските портрети?
по стените нищо не виси закачено.
в джоба си нямам за вкъщи билет и
не помня да съм се чувствала по-сломена.
'баба ми знаеше 2 и 200.'
и моята. само че не ги доразказа.
мила моя, сега къде си?
пусни ме за малко при теб да вляза.
кажи за ония картофи във печката -
никой друг не ги прави така сладко.
а мама и леля за какво се спречкаха,
когато бяхме съвсем малки с батко?
разкажи за оная блуза с дантелите,
дето си искала, но прабаба не ти е дала.
в нашия род - ти ли си най-смелата,
че не се преструваше да си от ангел по-бяла?
бабо, знам, че са ти ясни и 2 и 200,
но не ми ги разказвай всичките.
искам едно да знам: къде си?

а навън отлитат на юг птичките..

29.03.2013
20:04

На мене тишината ми е злато,

където се намирам и обичам.

За теб е равносилно на проклятие -

да замълчим ти е поличба.

А по-различен можеш ли да бъдеш?

Да мразиш да четеш поезия.

Кошмарите ти щом се сбъднат

от страх крилата си да режеш.

Да не разбираш сълзите от мъка.

Любов към собствената ти родина.

И тежеста на думата ‘разлъка’,

и топлината във ‘любими’..

* * *

За теб иронията нищичко не значи..

Задраскай горното, ако обичаш,

че току-виж го вземеш за задача

и заопитваш да си по-различен..

30.12.12 г.

00:25