.

хората си правят списъци за покупки,
аз пиша списъци за живеене:
да не се съмнявам в собствените си стъпки,
пред публика повече да не пея.
да пера черно и бяло отделно,
че да не си цапам позитивизма.
да почна да ям разделно,
да му тегля майната на кариеризма.
никога, повтарям, НИ-КО-ГА,
да не се съобразявам с момчета.
да понамаля малко виковете.
да не се влюбвам в поети.
да говоря по-често с мама
(и изобщо с всички, които обичам.)
да не отварям зараснали рани,
да изоставя манията за величие.
и като направя някаква грешка,
да не се слагам в най-черния пъкъл.
да си напомням - човешко е.

последно - да се науча да млъквам.

.

"baby, i'm coming to get you"
ми изкрещя и към мен се затича.
къде, за бога, са им поетите??
защо е така прозаично?
давам ти непосилна задача -
вместо да се правиш на пруст,
от любов щом искаш да ме разплачеш -

вапцаров научи наизуст.

.

ти си като пясъка,
който ме пари вечер,
когато стъпвам боса
по плажа.
ти си първият,
на когото искам
сънищата
да си разкажа.
ти си онзи
рицар без броня,
дето само в приказките
го има.
и като пиша за теб,
ми се получава
най-точната
рима.
само дето
ние двамата
все не можем
да се получим.

и скимтим
за късче любов
като примрели от глад
кучета.