да ти се сбъдне желанието


да съм момичето на всички момчета,
да не принадлежа само на тебе.
да ме държат плахо в ръцете си
като новородено бебе.
да имам сто, при които да мога
да отида, щом стане трудно.
изгоря ли си дланите в огъня,
веднага от сън да се будят.
да ми търсят лек за ръцете
и точно като по книга -
през девет планини и морета -
до края за мен да стигат.
само да кажа - провесват въже,
бесят се над любимия си килим.

аз съм жената на всички мъже
и не принадлежа на нито един.

02 ноември 2013

Как боли, птичке моя.. Недей да отлиташ..

Така е невъзможен без теб светът.

Като направя крачка и, а-ха, залитам.

Няма ги ръцете ти да ме задържат.

Няма ги думите ти да ме изправят

сама като си подкося пак краката.

Страх ме е, птичке, да не те забравя..

Без теб защо се върти земята???

Защо още не съм се строшила

на милионите си съставни парчета..

.. но после те няма да ги зашиеш

и да ми целунеш нослето..

и за кого ги редя тия думи,

щом после няма “обичам те! пиши още!”

сърцето ми хиляда куршума
го раздират вече 15 нощи.

Как боли, птичке моя.. не отлитай..

Страх ме е да не те забравя.

Постой за малко с мен под звездите.

После подай ръка и.. само направо.

24 септ-13

бяла приказка съм, лесно се цапам.
внимавай с какви пръсти ще ме измислиш.
като бръкнеш с ръце във долапа,
недей със същите да ме пишеш.

не ме разпъвай на кръста с пирони,
драматичен сценарий не ми давай.
не ме накичвай със златна корона,
предпочитам венче от тинтява.

не ми слагай фалшив финал.
няма нужда от театралност.
аз искам вечер, до мене заспал,
да те обичам така - безфинално.

27 юли 13