този свят се оказа по-недостатъчен,
отколкото очаквах,
идвайки към него.
при мен беше зима и валеше сняг,
а тук грее
странно декемврийско слънце
(или поне мама така каза).
при мен беше тихо
и имаше обич,
а тук е грубо и
всеки се блъска в душата ти.
при мен ръцете ми бяха бели,
а тук ти пипат сърцето
с пръсти, облечени в сажди.
при мен се танцуваше,
не слагах обувки.
тук събуеш ли се бос
ти изсипват карфици под нозете
и те сочат с пръст,
докато се опитваш
да изтанцуваш душата си,
а те не ти дават.
заспивах под звездите
и чувах шепота на Нищото,
а тук легна ли на полето
да гледам нагоре
ми светят с фенерче
в очите.
там обичах, отварях се цялата,
пълних на другите шепите,
тук ме питат
защо какво искаш луда ли си каква е тая обич какво да я правя
и са ме научили и мен така да питам.
този свят се оказа по-недостатъчен,
отколкото очаквах,
идвайки към него
и
ме е страх да не си тръгна
по-недостатъчна,
отколкото дойдох.
13.11.13
да ти се сбъдне желанието
да съм момичето на всички момчета,
да не принадлежа само на тебе.
да ме държат плахо в ръцете си
като новородено бебе.
да имам сто, при които да мога
да отида, щом стане трудно.
изгоря ли си дланите в огъня,
веднага от сън да се будят.
да ми търсят лек за ръцете
и точно като по книга -
през девет планини и морета -
до края за мен да стигат.
само да кажа - провесват въже,
бесят се над любимия си килим.
аз съм жената на всички мъже
и не принадлежа на нито един.
02 ноември 2013
да съм момичето на всички момчета,
да не принадлежа само на тебе.
да ме държат плахо в ръцете си
като новородено бебе.
да имам сто, при които да мога
да отида, щом стане трудно.
изгоря ли си дланите в огъня,
веднага от сън да се будят.
да ми търсят лек за ръцете
и точно като по книга -
през девет планини и морета -
до края за мен да стигат.
само да кажа - провесват въже,
бесят се над любимия си килим.
аз съм жената на всички мъже
и не принадлежа на нито един.
02 ноември 2013
Как боли, птичке моя.. Недей да отлиташ..
Така е невъзможен без теб светът.
Като направя крачка и, а-ха, залитам.
Няма ги ръцете ти да ме задържат.
Няма ги думите ти да ме изправят
сама като си подкося пак краката.
Страх ме е, птичке, да не те забравя..
Без теб защо се върти земята???
Защо още не съм се строшила
на милионите си съставни парчета..
.. но после те няма да ги зашиеш
и да ми целунеш нослето..
и за кого ги редя тия думи,
щом после няма “обичам
те! пиши още!”
сърцето ми хиляда куршума
го раздират вече 15 нощи.
го раздират вече 15 нощи.
Как боли, птичке моя.. не отлитай..
Страх ме е да не те забравя.
Постой за малко с мен под звездите.
После подай ръка и.. само направо.
24 септ-13
