камина
не, не вярвам, че всичко е сложно
и че малкото няма значение.
всяка мисъл за теб е възможна,
всеки поглед от теб - позволение
да прекрача наивната граница
между мъдрост и детска наивност,
да награбя планинската раница и..
тръгвай с мене. до скоро виждане.
и не искам звездите да сваляш,
на земята не са нежно-ласкави,
а аз от толкова много бягане -
цялата съм се изподраскала.
невъзможно е в моите длани
да положиш небето, да чакаш
невредимо цялото да остане.
а аз - цялата съм оплакване.
във ръцете ми само снегът
се задържа без да умира.
побързай, преди да заспя -
запали дървата в камината.
и стопли ми дланите с устни,
преди цялата да замръзна.
.. вишната в двора е вкусна,
а люляците бързо омръзват.
обещай ми - не яж често вишни,
и не винаги грешките ми прощавай.
забравяй понякога годишнини.
най-много обещай да не обещаваш.
защото.. какво като после
пак ще мога до теб да се сгуша,
щом душата ми още е боса
и коминът във къщи не пуши..
14 декември 09
14:30
и чувствата в сърцето ми замръзнаха.
а беше лято.. някъде далече.
във мен гореше силно, до побъркване.
обърках се. изгубих се. изчезнах.
отрекох всичко. тебе. любовта.
и спомените тежки разпродадох.
прикривах всичките си сетива,
стени рушах и нови си създадох.
и книги. боже, колко, колко много
във тоя ден пропих със мъка тежка.
шептях на себе си: 'поезията - огън
дано поправи всичките ми грешки.'
а оттогава - нито ред не съм прочела.
отварям книга - и пространство бяло.
не съм такава. може да съм смела,
и може да изглеждам здрава, цяла,
ала във мене всичко е Декември -
от оня сухия, без сняг, студеният.
душата ми е цялата във плевели -
ненужна, грозна, неопитомена.
така че, моля те, не се намръщвай,
когато странна съм и неочаквана -
косата ми отдавна не е къдрава,
сълзите ми - отдавна са изплакани.
ела да стоплиш зимата в сърцето -
накарай сняг да завали в душата.
сложи ми слънце топло на лицето
и, моля те, бъди попълен вятър.
накарай пак щурците да запеят,
и дюлята във двора да разцъфне.
носи ми в шепи зрънца смелост
и щом говоря тъжно - ме прекъсвай.
така че, моля те, ела по-бързо,
косата ми да къдриш с пръсти.
последното парче от пъзела си.
последно моля те...
не се обръсвай.
(:
защото в тръпнещата ти брада се крие всичко.
и в нея е и моята любов.
19:21
11. декември 09
а беше лято.. някъде далече.
във мен гореше силно, до побъркване.
обърках се. изгубих се. изчезнах.
отрекох всичко. тебе. любовта.
и спомените тежки разпродадох.
прикривах всичките си сетива,
стени рушах и нови си създадох.
и книги. боже, колко, колко много
във тоя ден пропих със мъка тежка.
шептях на себе си: 'поезията - огън
дано поправи всичките ми грешки.'
а оттогава - нито ред не съм прочела.
отварям книга - и пространство бяло.
не съм такава. може да съм смела,
и може да изглеждам здрава, цяла,
ала във мене всичко е Декември -
от оня сухия, без сняг, студеният.
душата ми е цялата във плевели -
ненужна, грозна, неопитомена.
така че, моля те, не се намръщвай,
когато странна съм и неочаквана -
косата ми отдавна не е къдрава,
сълзите ми - отдавна са изплакани.
ела да стоплиш зимата в сърцето -
накарай сняг да завали в душата.
сложи ми слънце топло на лицето
и, моля те, бъди попълен вятър.
накарай пак щурците да запеят,
и дюлята във двора да разцъфне.
носи ми в шепи зрънца смелост
и щом говоря тъжно - ме прекъсвай.
така че, моля те, ела по-бързо,
косата ми да къдриш с пръсти.
последното парче от пъзела си.
последно моля те...
не се обръсвай.
(:
защото в тръпнещата ти брада се крие всичко.
и в нея е и моята любов.
19:21
11. декември 09
топли длани в моите
на яна
китарите на лятото не свирят
и вече на зелено не мирише.
горчи ми страшно много бирата
и все по-рядко рими пиша.
и все по трудно (невъзможно!)
заспивам без реки от мисли -
'какво се случи? можеше ли? може..'
и търся в облаците таен смисъл.
а сутрин - целите са розови
напук на сивите ми сънища.
а в мене - всичко тъжна проза е
и пак на пресекулки дишам.
така ще бъда - цялата премръзнала -
известно време (не завинаги.)
отдавна ще съм ти омръзнала,
а мен тепърва ще ме има истински.
и друг ще види лятото в дъха ми
и зимата - в очите сини.
и пак ще имам розово в съня си...
и топли длани в дланите ще имам.
6 декември 09
22:19
на яна
китарите на лятото не свирят
и вече на зелено не мирише.
горчи ми страшно много бирата
и все по-рядко рими пиша.
и все по трудно (невъзможно!)
заспивам без реки от мисли -
'какво се случи? можеше ли? може..'
и търся в облаците таен смисъл.
а сутрин - целите са розови
напук на сивите ми сънища.
а в мене - всичко тъжна проза е
и пак на пресекулки дишам.
така ще бъда - цялата премръзнала -
известно време (не завинаги.)
отдавна ще съм ти омръзнала,
а мен тепърва ще ме има истински.
и друг ще види лятото в дъха ми
и зимата - в очите сини.
и пак ще имам розово в съня си...
и топли длани в дланите ще имам.
6 декември 09
22:19
