да беше пътешественик, любими.
в дланта си да държеше времето.
навън да беше страшна зима.
аз в себе си - да носех бремето,
че няма те и няма огън вкъщи -
а аз от студ и мъка да умирам.
очаквам плахо твоето завръщане..
възкръсвам нежно с твоето прибиране.
дори да чакам седмици, години -
по тебе нищо не е пропиляно.
наред е всичко, щом гори камината.
щом ти си казал, то е обещано.
щом тръгнеш, моля те, не се обръщай.
сърцето ми без тебе е сираче.
не ме поглеждай и не ме прегръщай..
и само щом изчезнеш, ще заплача.


да беше пътешественик, любими..
а ти, за жалост, май не си реален.
навярно .. всъщност.. може би те има.
щом още вярвам в тая театралност.

19:28
30 ян. 10

камина

не, не вярвам, че всичко е сложно
и че малкото няма значение.
всяка мисъл за теб е възможна,
всеки поглед от теб - позволение
да прекрача наивната граница
между мъдрост и детска наивност,
да награбя планинската раница и..
тръгвай с мене. до скоро виждане.

и не искам звездите да сваляш,
на земята не са нежно-ласкави,
а аз от толкова много бягане -
цялата съм се изподраскала.
невъзможно е в моите длани
да положиш небето, да чакаш
невредимо цялото да остане.
а аз - цялата съм оплакване.

във ръцете ми само снегът
се задържа без да умира.
побързай, преди да заспя -
запали дървата в камината.
и стопли ми дланите с устни,
преди цялата да замръзна.
.. вишната в двора е вкусна,
а люляците бързо омръзват.

обещай ми - не яж често вишни,
и не винаги грешките ми прощавай.
забравяй понякога годишнини.
най-много обещай да не обещаваш.
защото.. какво като после
пак ще мога до теб да се сгуша,
щом душата ми още е боса
и коминът във къщи не пуши..

14 декември 09
14:30

и чувствата в сърцето ми замръзнаха.
а беше лято.. някъде далече.
във мен гореше силно, до побъркване.
обърках се. изгубих се. изчезнах.
отрекох всичко. тебе. любовта.
и спомените тежки разпродадох.
прикривах всичките си сетива,
стени рушах и нови си създадох.
и книги. боже, колко, колко много
във тоя ден пропих със мъка тежка.
шептях на себе си: 'поезията - огън
дано поправи всичките ми грешки.'

а оттогава - нито ред не съм прочела.
отварям книга - и пространство бяло.
не съм такава. може да съм смела,
и може да изглеждам здрава, цяла,
ала във мене всичко е Декември -
от оня сухия, без сняг, студеният.
душата ми е цялата във плевели -
ненужна, грозна, неопитомена.

така че, моля те, не се намръщвай,
когато странна съм и неочаквана -
косата ми отдавна не е къдрава,
сълзите ми - отдавна са изплакани.

ела да стоплиш зимата в сърцето -
накарай сняг да завали в душата.
сложи ми слънце топло на лицето
и, моля те, бъди попълен вятър.
накарай пак щурците да запеят,
и дюлята във двора да разцъфне.
носи ми в шепи зрънца смелост
и щом говоря тъжно - ме прекъсвай.

така че, моля те, ела по-бързо,
косата ми да къдриш с пръсти.
последното парче от пъзела си.
последно моля те...

не се обръсвай.

(:



защото в тръпнещата ти брада се крие всичко.
и в нея е и моята любов.


19:21
11. декември 09