само ако знаеше колко са горещи очите ти
всеки път, когато срещнат погледа ми.
ако знаеше как сърцето си питам:
'хей, почакай, ама ти
наистина ли се трогна?'

ако знаеше, щеше ли да продължиш да ме гледаш
така, сякаш ти е ужасно горещо?

и се питам: 'а моите очи така ли изглеждат,
когато случайно
твоите срещнат?'

18 окт '10

на Яна

тя събира във кошница своите чувства
и я хвърля, където й видят очите.
във сърцето й после става зимно и пусто
и до два през нощта тя в душата си скита.
а пък там е студено и така лабиринтно,
че дори и компасите губят посока.
щом изгубиш се няма кого да попиташ,
само ехо ще чуеш от стените високи.
те обграждат отвсякъде нейната крепост,
а табели към изхода няма да видиш.
там дори пеперудите денем са слепи,
а морето не кашля от себе си миди.

там не е огледално и не е на алиса.
и е толкова приказно, че даже е пусто.
тя е малка принцеса от детство орисана -
да събира във кошница своите чувства.


08 септ. '10

на П.

във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки.
и на твоето място вълни ме прегръщаха.
бяха топли, по-топли от хиляда прегръдки.
но във мислите само при теб се завръщах -
те, вълните, си нямат ни име, ни стъпки.
а пък стъпките, дето след тебе отекват
всеки път, щом в живота ми с гръм връхлетиш
се равняват по сила на двеста морета,
след които е трудно спокойно да спиш.

но прегръщам вълните, а ръцете ми мръзнат.
и си мисля: 'без тебе съм толкоз изгубена..'
а сърцето във мен продължава да зъзне.

във открито море се целуваха влюбени.

18. авг. '10