На Нина


На първия очите му са черно - потайни,
а мен потайното винаги ме привлича.
Вторият знае всичките ми страшни тайни
и все още, все пак, незнайно защо, ме обича.
Третият живее на другия край на България,
а точно неговите прегръдки ми липсват най-много.
Четвъртият запали в душата ми хиляда пожара,
после си тръгна и ме остави сама да гася огъня.
Петият, всъщност, даже не съществува още,
но това не ми пречи да го сънувам понякога.
Шестият денем ми краде праскови, а нощем
е готов да умре върху коловозите на влаковете.
Не ме питай по кого пак си изплаквам душата.
Все ще си намеря някого, по когото да страдам.

Но накрая най-важното, най-скъпоценното, най-златното е,
че твоите ръце са там да ме вдигнат, когато падна.

15.11.10

само ако знаеше колко са горещи очите ти
всеки път, когато срещнат погледа ми.
ако знаеше как сърцето си питам:
'хей, почакай, ама ти
наистина ли се трогна?'

ако знаеше, щеше ли да продължиш да ме гледаш
така, сякаш ти е ужасно горещо?

и се питам: 'а моите очи така ли изглеждат,
когато случайно
твоите срещнат?'

18 окт '10

на Яна

тя събира във кошница своите чувства
и я хвърля, където й видят очите.
във сърцето й после става зимно и пусто
и до два през нощта тя в душата си скита.
а пък там е студено и така лабиринтно,
че дори и компасите губят посока.
щом изгубиш се няма кого да попиташ,
само ехо ще чуеш от стените високи.
те обграждат отвсякъде нейната крепост,
а табели към изхода няма да видиш.
там дори пеперудите денем са слепи,
а морето не кашля от себе си миди.

там не е огледално и не е на алиса.
и е толкова приказно, че даже е пусто.
тя е малка принцеса от детство орисана -
да събира във кошница своите чувства.


08 септ. '10