Остави ме да осмисля всичко за кратко.. забравила почти нарочно, че може би съм те обичала..

Ради

ще те захвърля като тежка дреха,
[тъй както в огъня ги хвърля баба]
без да ми трябва нечия утеха.
тежиш ми много, а пък аз съм слаба.
ще те захвърля без изобщо да те мисля
и после ще повтарям ' кой?! ' след твойто име.
едва ли ще е много трудно. [в смисъл..
ти ми доказа, че съм лесно забравима.]
ще те захвърля.. още утре почвам!
[да, знам, че от години се заричам]
забравила почти нарочно,
че може би съм те обичала.

На Нина


На първия очите му са черно - потайни,
а мен потайното винаги ме привлича.
Вторият знае всичките ми страшни тайни
и все още, все пак, незнайно защо, ме обича.
Третият живее на другия край на България,
а точно неговите прегръдки ми липсват най-много.
Четвъртият запали в душата ми хиляда пожара,
после си тръгна и ме остави сама да гася огъня.
Петият, всъщност, даже не съществува още,
но това не ми пречи да го сънувам понякога.
Шестият денем ми краде праскови, а нощем
е готов да умре върху коловозите на влаковете.
Не ме питай по кого пак си изплаквам душата.
Все ще си намеря някого, по когото да страдам.

Но накрая най-важното, най-скъпоценното, най-златното е,
че твоите ръце са там да ме вдигнат, когато падна.

15.11.10

само ако знаеше колко са горещи очите ти
всеки път, когато срещнат погледа ми.
ако знаеше как сърцето си питам:
'хей, почакай, ама ти
наистина ли се трогна?'

ако знаеше, щеше ли да продължиш да ме гледаш
така, сякаш ти е ужасно горещо?

и се питам: 'а моите очи така ли изглеждат,
когато случайно
твоите срещнат?'

18 окт '10