'когато се смее човекът с печални очи..' [Мая Дългъчева]
човекът със печалните очи..
той не живее в тази къща.
но винаги във себе си се връща,
навън когато силно завали.
човекът със печалните очи..
навярно туй е пощальонът,
когото никой няма да запомни.
а сред писмата мъката му не личи.
човекът със печалните очи..
е може би и кучето на двора,
но няма Йовков, който да говори
и да ни учи как с животни се мълчи.
човекът със печалните очи..
сме аз и ти, и той, и тя, и вие..
кой каза някога, че мъката боли?
тя ражда творчество. стихия.
приеми я.
07 март '11
на нели,
която адски правилно ме нарече 'Не-Пепеляшке'
едно момиче вчера ми каза:
'' красиви стихове, не-пепеляшке.
преди теб тая моя омраза
ме удряше като конска опашка -
безмилостно, силно и неочаквано,
и после ох-ках на друг да ме носи.
абе.. направо си бях за оплакване.
сякаш по въглени ходех боса.
преди теб.. самолинчувах се често.
след грешките си дълги години лазех.
препоръчаха ми силните чувства, а аз вместо
силно да се обичам, най-сърдечно се мразех.
ти, не-пепеляшке, сигурно се обичаш.
думите, дето ме спасиха, са ти в сърцето.''
а как да ти кажа, мило мое момиче -
ти говориш не със поета, а със детето.
и аз като теб напоследък не се понасям
[всеки, живеещ със себе си, накрая напуска.]
разкарай негативната си нагласа,
преди вълкът в главата ти да те схруска
и не искай от себе си прекалено много,
не страни от себе си, не-пепеляшка знае.
мило мое момиче, горим в един и същ огън.
кого залъгвам, аз съм ти, ти си аз
и така до безкрая.
17 февр. 10
която адски правилно ме нарече 'Не-Пепеляшке'
едно момиче вчера ми каза:
'' красиви стихове, не-пепеляшке.
преди теб тая моя омраза
ме удряше като конска опашка -
безмилостно, силно и неочаквано,
и после ох-ках на друг да ме носи.
абе.. направо си бях за оплакване.
сякаш по въглени ходех боса.
преди теб.. самолинчувах се често.
след грешките си дълги години лазех.
препоръчаха ми силните чувства, а аз вместо
силно да се обичам, най-сърдечно се мразех.
ти, не-пепеляшке, сигурно се обичаш.
думите, дето ме спасиха, са ти в сърцето.''
а как да ти кажа, мило мое момиче -
ти говориш не със поета, а със детето.
и аз като теб напоследък не се понасям
[всеки, живеещ със себе си, накрая напуска.]
разкарай негативната си нагласа,
преди вълкът в главата ти да те схруска
и не искай от себе си прекалено много,
не страни от себе си, не-пепеляшка знае.
мило мое момиче, горим в един и същ огън.
кого залъгвам, аз съм ти, ти си аз
и така до безкрая.
17 февр. 10
