Накара ме да се чувствам така сякаш

друга не виждаш, когато мене ме има.

Че ще ми триеш сълзите, когато плача,

че във твоите ръце никога, никога не е зима.

Че съм специална, по-, най-специалната.

Че точно мен цял живот си ме търсил.

Че с целувки ще ми лекуваш раните,

ще се подреждаме като детски пъзел.

Че да се обичаш е все пак най-важното.

Че другото, все някак, се подрежда.

Че ще живеем някъде близо до плажа,

че сърцето ти е пълно само с надежда.

И само Л-Ю-Б-О-В. Дори да я сричаш.

Дори когато мразиш. Вовеки.

Че аз все пак мога и да обичам.

А ти можеше да бъдеш Човекът.

20 ян. 03:58

http://www.youtube.com/watch?v=9GHsZLD9v2s

от теб запомних черната ти риза.

и сините очи. като небе през юли.

дъхът ти - топъл, бавен, близък.

и устните ти - с аромат на дюли.

запомних и ръката ти във мойта.

и начина, по който сладко пушиш.

и също - сладостната болка

от тежестта до мене да си сгушен.

и още, Музиката. с главно М.

китарата в ръцете ти - магия.

и само не запомних как така

успя след туй от мене да се скриеш.

23. 10. 11

ти прескачаш прегради за мен,

а аз бягам далеч и се крия.

как успях да те хвана във плен,

да попаднеш във тая магия,

дето прави те толкова друг,

а пък мен непростимо студена.

и, изглежда, на мене напук,

си затънал в любов до колене.

не разбираш ли, спазвай дистанция,

(аз натискам спирачките рязко).

и романтика - само във франция.

в близостта аз съм пълно фиаско.

7 септ. 2011