Обичай ме – само че от дистанция,

от такъв като теб нямам нужда.

Слагай си на гърба тежката раница,

излез от стаята и не ме събуждай.

Обуй си обувките. Хич не ми се мръщи.

Не, не съм ти ги чистила.. господи боже..

Я ако обичаш само не ми крещи.

Тая – твоята логика – ми е адски сложна.

Нито съм ти се врекла във вечна вярност,

нито помня да си ми давал пръстен.

Тия глупости за двете полярности,

са изключения и се броят на пръсти.

А пък да знаеш колко си ми ненужен,

и как за мен хич не си готов..

как аз със нищо не съм ти длъжна –

най-много пък със любов.

12 авг 2012

03:23

Накара ме да се чувствам така сякаш

друга не виждаш, когато мене ме има.

Че ще ми триеш сълзите, когато плача,

че във твоите ръце никога, никога не е зима.

Че съм специална, по-, най-специалната.

Че точно мен цял живот си ме търсил.

Че с целувки ще ми лекуваш раните,

ще се подреждаме като детски пъзел.

Че да се обичаш е все пак най-важното.

Че другото, все някак, се подрежда.

Че ще живеем някъде близо до плажа,

че сърцето ти е пълно само с надежда.

И само Л-Ю-Б-О-В. Дори да я сричаш.

Дори когато мразиш. Вовеки.

Че аз все пак мога и да обичам.

А ти можеше да бъдеш Човекът.

20 ян. 03:58

http://www.youtube.com/watch?v=9GHsZLD9v2s

от теб запомних черната ти риза.

и сините очи. като небе през юли.

дъхът ти - топъл, бавен, близък.

и устните ти - с аромат на дюли.

запомних и ръката ти във мойта.

и начина, по който сладко пушиш.

и също - сладостната болка

от тежестта до мене да си сгушен.

и още, Музиката. с главно М.

китарата в ръцете ти - магия.

и само не запомних как така

успя след туй от мене да се скриеш.

23. 10. 11