баба знаеше и 2 и 200..
Вяра Иванова


къде са ми прародителските портрети?
по стените нищо не виси закачено.
в джоба си нямам за вкъщи билет и
не помня да съм се чувствала по-сломена.
'баба ми знаеше 2 и 200.'
и моята. само че не ги доразказа.
мила моя, сега къде си?
пусни ме за малко при теб да вляза.
кажи за ония картофи във печката -
никой друг не ги прави така сладко.
а мама и леля за какво се спречкаха,
когато бяхме съвсем малки с батко?
разкажи за оная блуза с дантелите,
дето си искала, но прабаба не ти е дала.
в нашия род - ти ли си най-смелата,
че не се преструваше да си от ангел по-бяла?
бабо, знам, че са ти ясни и 2 и 200,
но не ми ги разказвай всичките.
искам едно да знам: къде си?

а навън отлитат на юг птичките..

29.03.2013
20:04

На мене тишината ми е злато,

където се намирам и обичам.

За теб е равносилно на проклятие -

да замълчим ти е поличба.

А по-различен можеш ли да бъдеш?

Да мразиш да четеш поезия.

Кошмарите ти щом се сбъднат

от страх крилата си да режеш.

Да не разбираш сълзите от мъка.

Любов към собствената ти родина.

И тежеста на думата ‘разлъка’,

и топлината във ‘любими’..

* * *

За теб иронията нищичко не значи..

Задраскай горното, ако обичаш,

че току-виж го вземеш за задача

и заопитваш да си по-различен..

30.12.12 г.

00:25

На леля

Ти си ми слънцето, когато го няма.

Винаги си те нося в сърцето.

Лекуваш ми всяка геройска рана,

Ударя ли се – ми целуваш кутрето.

Почувствам ли се така беззащитна,

че да не смея да се погледна в очите,

лицето ти на снимките по стените

ми напомня, че всеки е победител.

А някой опита ли вместо мене

с живота ми да се разпорежда

косите ти, като огън червени,

ми напомнят, че аз избирам преждата –

само аз си решавам цветовете,

с които да си изплета дните.

Благодаря, че си ми в сърцето..

За всички останали.. ах вие, горките!

27 ноември 2012