топлото лятно начало,

в което двамата падаме.

падаме меко, вяло

и бързо в тревата лягаме.

лягаме мокри, вързани

здраво на топка в краката си.

няма защо да бързаме,

тиха е, мърка, реката.

няма защо да тичаме,

диша се кротко, тихо.

ти си за бавно обичане - 

гушка, облиз и стихове...

21.05.2019

Град как се прегръща, те питам,
как да разгърна ръцете?
Научих се как да скитам,
а как да отворя сърцето?

Да падна ли, да целуна земята,
да напиша ли върху камък поема,
да мълча, да изплача реката
или с войската да го превзема?

Как се прегръща град, те питам,
след ходене нашир и надлъж,
след толкова много скитане,
как се прегръща мъж?

29 ноември 2015

опитвам да ти се извиня, когато
ми казваш, че те горя на огън.
ровичкам със шепи да намеря вината.
караш ме да се виждам злобна. много..
но в ума ми - септември. лилавата стая.
Тя - мъртва. аз искам някъде да потъна.
а в очите ти виждам как си мечтаеш
колко
искаш
искаш
искаш
да те целуна.

спри да протягаш ръце към мене.
не мога повече. слагам невидима шапка
и с изхлузените от детство колене
тичам без да чувствам вина нито капка.


19 април 2014