Обичай ме – само че от дистанция,

от такъв като теб нямам нужда.

Слагай си на гърба тежката раница,

излез от стаята и не ме събуждай.

Обуй си обувките. Хич не ми се мръщи.

Не, не съм ти ги чистила.. господи боже..

Я ако обичаш само не ми крещи.

Тая – твоята логика – ми е адски сложна.

Нито съм ти се врекла във вечна вярност,

нито помня да си ми давал пръстен.

Тия глупости за двете полярности,

са изключения и се броят на пръсти.

А пък да знаеш колко си ми ненужен,

и как за мен хич не си готов..

как аз със нищо не съм ти длъжна –

най-много пък със любов.

12 авг 2012

03:23