Град как се прегръща, те питам,
как да разгърна ръцете?
Научих се как да скитам,
а как да отворя сърцето?

Да падна ли, да целуна земята,
да напиша ли върху камък поема,
да мълча, да изплача реката
или с войската да го превзема?

Как се прегръща град, те питам,
след ходене нашир и надлъж,
след толкова много скитане,
как се прегръща мъж?

29 ноември 2015
опитвам да ти се извиня, когато
ми казваш, че те горя на огън.
ровичкам със шепи да намеря вината.
караш ме да се виждам злобна. много..
но в ума ми - септември. лилавата стая.
Тя - мъртва. аз искам някъде да потъна.
а в очите ти виждам как си мечтаеш
колко
искаш
искаш
искаш
да те целуна.

спри да протягаш ръце към мене.
не мога повече. слагам невидима шапка
и с изхлузените от детство колене
тичам без да чувствам вина нито капка.


19 април 2014
това се превръща във състезание -
на колко ще им разкървавя петите.
един спукан буркан.. два.. без разкаяние..
той се порязва, а аз си крия очите.

това се превръща вече в безумие -
някакъв смешен реванш да достигна.
да закръгля луната до пълнолуние..
стой, че ми влезе в окото мигла..

стой, че престъпиш ли става остро -
тия буркани май нарочно ги чупя.
махни се оттук! най-просто..
не забравяй здрави обувки да купиш!

и преди следващият да си пореже
петите заради спуканите буркани -
правилно да почна да ги подреждам.

А той дано чуе мойте закани.



18 април 2014