Пролет
На Ради - пролетта на мойте дни


В безкрая на синьото пак ще те чакам,
тъй бяла и нежна, както аз си те знам.
С очи изумрудени да стоплиш ти мрака,
с ръка на поет да събудиш ти плам.

Тъй чакан, тъй искан, безброен мой сън,
тъй нежен и топъл, горещ като хляб.
На моята младост трептящия звън,
на изгрева златен горещия знак.

Ти идваш от дългия път сред росата,
окъпана с блясък от цветни лъчи.
И радост, на плитка събрана в косата,
ти хвърляш навред все със нежни очи.

Ти, моя надежда, на дните ми изгрев,
на моята болка лекарство със мед.
На моята обич вълшебния пристан,
разтапяш във мен всяка капчица лед.

2007