топли длани в моите

на яна

китарите на лятото не свирят
и вече на зелено не мирише.
горчи ми страшно много бирата
и все по-рядко рими пиша.
и все по трудно (невъзможно!)
заспивам без реки от мисли -
'какво се случи? можеше ли? може..'
и търся в облаците таен смисъл.
а сутрин - целите са розови
напук на сивите ми сънища.
а в мене - всичко тъжна проза е
и пак на пресекулки дишам.
така ще бъда - цялата премръзнала -
известно време (не завинаги.)
отдавна ще съм ти омръзнала,
а мен тепърва ще ме има истински.

и друг ще види лятото в дъха ми
и зимата - в очите сини.
и пак ще имам розово в съня си...
и топли длани в дланите ще имам.

6 декември 09
22:19