Една вълна заля ме във съня ми.
Успях клепачи уморени да повдигна.
И много плочки в двора, много калдъръми
препънаха ме тежко, докато те стигна.

Ти тичаше напред.. напред.
А аз оставах някъде.. Далече.
Където огънят превръща се във лед,
а изгревът горещ във тъмносиня вечер.

И там превърнах се във Друга.
По-добра? Навярно не. Ала помислих,
че щом съм Друга, може би сега
ще мога да намеря таен смисъл

на всичко казано и изживяно с теб.
Любов не се гради над урагани.
И огънят превръща се във лед,
когато искаш Друга да останеш.

16. 02. 09 г.
15:04