дори и в мъката си аз съм егоист


защото толкова молитви казах,
и молих се, и скрито сълзи роних.
не исках гласно мъка да изказвам.
но ти си тръгна. лист отронен.
ти нямаш право. аз не проумявам,
че повече не ще те видя, пипна,
а само ледените ти ръце - до бяло -
ще ми нашепват - няма смисъл, няма смисъл..
Да. няма смисъл. той къде е?
смъртта сега е толкоз близо.
къде е всичко? как да проумея,
че всъщност, всъщност има изгрев?

Тогава.. нека бъда егоист:
'не трябваше така да става.
и не за другите, и не за тоя лист.
аз исках още да те опознавам.'

а няма време.

1. юли. 09
08:41