отново есента - спасение

Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими.. (и куплети.)
Дори и драмите, в които се вживяхме
сега изглеждат някак театрални.
За Бога, колко бяхме плахи!
(лекувахме дори фалшиви рани.)
Щурците щом запеят ни се струва,
че Пепеляшка чака кротко на вратата.
Помни - удавник току тъй не плува -
не се прави на друг, познати сме.
О, знаеме се кой какъв е всъщност
и маските се свалят във 12.
И, слава Богу, пак е есен - ще откъсне
предишни грешки, всичко ще погази.

Но още плача, щом чета поеми.
(дори на веселите. колко странно!)
От мен, щом искаш, есен, всичко вземай.
Не пипай стиховете само.

03.10.09.
17:12

0 dandelions:

Публикуване на коментар