да беше пътешественик, любими.
в дланта си да държеше времето.
навън да беше страшна зима.
аз в себе си - да носех бремето,
че няма те и няма огън вкъщи -
а аз от студ и мъка да умирам.
очаквам плахо твоето завръщане..
възкръсвам нежно с твоето прибиране.
дори да чакам седмици, години -
по тебе нищо не е пропиляно.
наред е всичко, щом гори камината.
щом ти си казал, то е обещано.
щом тръгнеш, моля те, не се обръщай.
сърцето ми без тебе е сираче.
не ме поглеждай и не ме прегръщай..
и само щом изчезнеш, ще заплача.


да беше пътешественик, любими..
а ти, за жалост, май не си реален.
навярно .. всъщност.. може би те има.
щом още вярвам в тая театралност.

19:28
30 ян. 10

3 dandelions:

Анонимен каза...

Каза да коментирам стихотворенията ти.
Е, как да стане, като не намирам подходящите думи!? (I'm speechless!)
Просто... продължавай все така да изразяваш себе си... и да радваш феновете си (аз и Ради сме първи в листата)!! (Л.О. Забележи, че сложих две !) :):):)
<3 <3 <3

С.

Чувствителен люляк™ каза...

хихихи.
!!

мерси.. !!

:D

мечки мечки мечки

Анонимен каза...

такова... мрън, <3 ... ти си знаеш щурчо.

не искам вече да сънувам.

Публикуване на коментар