Накара ме да се чувствам така сякаш
друга не виждаш, когато мене ме има.
Че ще ми триеш сълзите, когато плача,
че във твоите ръце никога, никога не е зима.
Че съм специална, по-, най-специалната.
Че точно мен цял живот си ме търсил.
Че с целувки ще ми лекуваш раните,
ще се подреждаме като детски пъзел.
Че да се обичаш е все пак най-важното.
Че другото, все някак, се подрежда.
Че ще живеем някъде близо до плажа,
че сърцето ти е пълно само с надежда.
И само Л-Ю-Б-О-В. Дори да я сричаш.
Дори когато мразиш. Вовеки.
Че аз все пак мога и да обичам.

А ти можеше да бъдеш Човекът.


20 ян. 03:58

1 dandelions:

Pearl каза...

прекрасно е...

Публикуване на коментар