На леля

Ти си ми слънцето, когато го няма.

Винаги си те нося в сърцето.

Лекуваш ми всяка геройска рана,

Ударя ли се – ми целуваш кутрето.

Почувствам ли се така беззащитна,

че да не смея да се погледна в очите,

лицето ти на снимките по стените

ми напомня, че всеки е победител.

А някой опита ли вместо мене

с живота ми да се разпорежда

косите ти, като огън червени,

ми напомнят, че аз избирам преждата –

само аз си решавам цветовете,

с които да си изплета дните.

Благодаря, че си ми в сърцето..

За всички останали.. ах вие, горките!

27 ноември 2012