На Петкова и Банев 
(благодаря, че пишете)

С теб искам да си споделя храната.
Леглото, двора, къщата, петлите.
Сърцето ми не качвай на Луната.
Безтуй е болно. Нека е в гърдите.
Със тебе прозата във моя бит
ще се превърне в рими (френски даже.)
Държава ще вика: “Колорит!”,
защото ние всичко ще разкажем.
Аз, дето все съм барабар с мъжете
и моят дом е най-случайна гара,
най-силната ми крепост е небето
и само книги искам за подарък -
споделям всичко, всеки свой билет.
Толстой – какъвто във дома ми влезе.
Най-важното е, че споделям с теб

парчета от душата си

(поезия).




ииии неразделна част от стихотворение е самата Петкова!! обич