когато дойде, в мен все още болеше.

изправях се бавно, навън все валеше.

когато дойде, аз не вярвах, че още

ще мога да скачам във локвите нощем.

обувах ботушите и плахо, и бавно

се учех да стъпвам - но само по равното!

когато дойде, не вярвах, че повече

небето над мене ще бъде безоблачно.

когато ти, щастие, плавно пристъпи

забравила бях дори и лика ти,

забравила бях как отново да вярвам,

когато ми казваш: “хей! тук съм. оставам.”

когато дойде… ти не питаш. ти сядаш. 

ти нежно, ти сигурно към мен се протягаш.

хей, щастие. обич, прегръдка и сила.

прости ми, че в тебе се бях усъмнила.

4 юни 2024