аз се влюбвам единствено в странници.
опозная ли ги - все са различни.
късам на книгите страниците -
ония, дето четат и обичат.
аз се влюбвам само в монаси -
недостъпното ме пленява.
не умея да крия дъха си -
оня - любовта ми издаващ.
аз обичам само бохеми.
на едно място не се задържам.
насила не мога да пиша поеми.
в любовта не се чувствам длъжна.
аз обичам ония - погубващи
със крилата и вятър в душите,
във които а-ха да се влюбя
и нанякъде бързо отлитнат.
аз се влюбвам в мъже-урагани,
от ония, рушащи основите,
дето влизат във къщи неканени
и откачат от входа подковата.

а врата ми огромно въже
го пристяга в най-грозната истина:
на света вече няма мъже,
отговарящи на изискванията.


юли - август '10

3 dandelions:

Нел каза...

Страхотен финал!

Онлайн Психолог каза...

You rock!

люляк™ каза...

hell yeah ;d
благодаря ^^

Публикуване на коментар