на П.

във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки.
и на твоето място вълни ме прегръщаха.
бяха топли, по-топли от хиляда прегръдки.
но във мислите само при теб се завръщах -
те, вълните, си нямат ни име, ни стъпки.
а пък стъпките, дето след тебе отекват
всеки път, щом в живота ми с гръм връхлетиш
се равняват по сила на двеста морета,
след които е трудно спокойно да спиш.

но прегръщам вълните, а ръцете ми мръзнат.
и си мисля: 'без тебе съм толкоз изгубена..'
а сърцето във мен продължава да зъзне.

във открито море се целуваха влюбени.

18. авг. '10

2 dandelions:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Ох, обожавам писането ти. <3 Всичко.

Jane Doe каза...

dosta hubavo da da (:

Публикуване на коментар