на Яна

тя събира във кошница своите чувства
и я хвърля, където й видят очите.
във сърцето й после става зимно и пусто
и до два през нощта тя в душата си скита.
а пък там е студено и така лабиринтно,
че дори и компасите губят посока.
щом изгубиш се няма кого да попиташ,
само ехо ще чуеш от стените високи.
те обграждат отвсякъде нейната крепост,
а табели към изхода няма да видиш.
там дори пеперудите денем са слепи,
а морето не кашля от себе си миди.

там не е огледално и не е на алиса.
и е толкова приказно, че даже е пусто.
тя е малка принцеса от детство орисана -
да събира във кошница своите чувства.


08 септ. '10

3 dandelions:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Може да не си писала отдавна, но си ТИ и тогава няма значение. <333

feronia. каза...

;(

Мартин С. Петрусенко каза...

Пишеш красиво :)

Публикуване на коментар