не обичам бели стихове, но..
това е от август 2012



аз съм различна всяка секунда,

на всяка снимка,

във всяко огледало.

тук ти се усмихвам до ушите,

после още малко и ей, ето, ще заплача.

днес те мразя адски много,

натоварваш ме и присъствието ти ми пречи,

после те обичам толкова,

не мога да го побера,

искам да се разкъсам

и да те мушна в себе си,

да не те пускам,

да мога да те прегръщам,

когато си пожелая.

ще ти напиша стихотворение,

после ще го намразя и ще го разкъсам.

няма да казва достатъчно.

или ти няма да го разбираш -

или защото е на чужд за теб език

или просто понеже

няма да схванеш

смисъла на моите думи

и защо ти ги пиша точно на теб.

глупаво ще ти се струва,

а аз най-много мразя

да ме мислят за глупава.

ще ти снимам спящите мигли,

върху тях има прашинки от съня ти,

ще пазя снимката завинаги,

защото не мога да чувствам момента,

когато е в ръцете ми,

само когато е отминал и го гледам на фотоапарата.

ще слушам песни и ще ми напомнят за теб,

после ще ги мразя и няма да ги слушам година и 4 месеца.

колкото съм те обичала.

и всичко това ще се повтаря

може би

завинаги.

кога ще намеря някого,

който да ми взима стихотворенията от ръцете

преди да съм ги скъсала..